Какво ни казва “Форбс” за Домусчиеви, което не знаем
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0
Кирил и Георги Домусчиеви са първите български бизнесмени, включени в класацията на милиардери на “Форбс”
Братята Кирил и Георги Домусчиеви влязаха в класацията на сп. “Форбс” като милиардери. Изданието изчислява, че всеки един от двамата има по 2,1 млрд. долара, като състоянието им идва от равните дялове в “Адванс пропъртис” плюс приходи от минали продажби и дивиденти, пише 24 ЧАСА
И докато по традиция Георги Домусчиев, който не обича да се показва пред медиите, не коментира, брат му Кирил Домусчиев бе изключително лаконичен. В профила си във фейсбук той написа: “Всичко това постигаме благодарение на успехите и професионализма на нашите колеги в САЩ, България, Белгия и по света”, давайки линк към материала на “Форбс”.
На практика Домусчиеви са първите български бизнесмени, включени в американското издание на списанието за хора със състояние от над 1 млрд. долара
Другият българин, класиран сред милиардерите, е Влад Тенев, но той отдавна живее в САЩ и там развива бизнес чрез платформата за търговия с акции “Робинхуд”.
През годините за България “Форбс” не успява да направи истинска класация на богатите. Списанието, което се издава у нас, опитва през 2012 г. да подреди най-влиятелните българи. Първата подобна класация е оглавена от бившия премиер Бойко Борисов, а втората - от банкера Цветан Василев. Това породи доста усмивки и упреци, дискусията в един момент стана доста разгорещена и след още едно издание класацията бе спряна през 2014 г.
Част са от бизнес, оценяван на 41 млрд. долара
Любопитното в материала на “Форбс” за Домусчиеви е, че списанието посочва като основен източник на състоянието им бизнеса с лекарства за животни, който е съсредоточен в компанията “Хювефарма”. Пандемията и купуването на повече домашни любимци, проблемът с болести, предавани от животни, и резистентността към антибиотици стимулират здравния сектор за животновъдството да стигне до 20 млрд. долара годишни продажби, посочват от изданието.
Според изследване от Global Market Insights - една от най-големите световни агенции за пазарни проучвания, този бизнес ще се удвои и ще стигне 41 млрд. долара до 2025 г.
Причината - нарастващите правителствени програми, съчетани с инвестиции в научноизследователска и развойна дейност за многобройни болести по животните, които ще увеличат търсенето на лекарства за животни.
Индустрията е разделена на лекарства, ваксини и медикаментозни фуражни добавки. През 2018 г. оценката на този бизнес е над 17 млрд. годишни продажби. Наркотиците за животни играят решаваща роля, тъй като опазват здравето на животните, поддържат хуманното отношение към животните и минимизират риска от паразитни зоонози. Освен това антипаразитните животински лекарства ефективно премахват паразитите и са безопасни в сравнение с други лекарства на пазара. Освен това тези лекарства са лесни за приложение и имат по-голяма стабилност от другите. Следователно гореспоменатите фактори ще окажат значително положително въздействие върху растежа на индустрията.
Агенцията обръща специално внимание на това, че отглеждането на домашни любимци в пандемията ще насърчи развитието на пазара на лекарства за животни, с което може да бъде удължен животът им. А и лекарствените продукти за тях имат по-високи брутни маржове в сравнение със селскостопанските животни.
Global Market Insights разделя продуктите на такива, които се приемат през устата, и такива, които се инжектират. Вторите имат основен дял, оценката е за 13 млрд. долара през 2018 г., като сега вероятно продажбите са над 15 млрд. Технологично усършенствани устройства във ветеринарните клиники също се оказва благоприятно за растежа. За Европа очакванията са, че ръстът ще се движи от нарастващите разходи за здравеопазване за домашни животни, съчетани със силна подкрепа на големи играчи в индустрията.
“Хювефарма” шеста в света за животински продукти, има заводи в България, Италия и САЩ
Основната компания, която е в портфейла на братя Домусчиеви, е “Хювефарма”. “Форбс” я определя като шестата по големина фирма за животновъдство в света. Има завод за ваксини в Линкълн, Небраска, друго предприятия в Северозападна Италия и “Биовет” в Пещера. “Хювефарма” е основен производител на ветеринарни лекарства, ваксини и добавки за фуражи за животни, приходите за 2020 г. са 658 млн. долара, което е с 21% повече от 2018 г., съобщава “Форбс”.
В САЩ Домусчиеви стъпват през 2005 г., когато “Хювефарма” отваря офис там. През 2007 г. компанията придобива един от заводите на “Мериел” в Мисури за ветеринарномедицински продукти. През 2013 г. следва придобиване на производството на ензими от “Ензивия”. На следващата година “Хювефарма” влиза на пазара на ваксини с производствени мощности и интелектуална собственост. Две години по-късно придобива от “Зоетис” три завода - в Северна Каролина, Колорадо и Арканзас.
Идва нова сделка - през 2018 г. са купени две компании - “Агрилабс” и “Тексс анимал хелт” и продуктите към тях. Тази инвестиция разширява дейността с комплекс в Линкълн, Небраска, и мощности за производство на ваксини. През 2019 г. американското министерство на земеделието даде на “Хювефарма” лиценз за експериментална ваксина против африканската чума по свинете. Нuvерhаrmа Іinс е едно от най-големите дъщерни дружества и най-голямата българска инвестиция в САЩ
Тя дава близо 40% от глобалните приходи на “Хювефарма” и управлява активи за над 200 млн. долара.
В Италия заводът е купен от световния концерн “Санофи” през 2015 г. Целта на тази сделка е да бъдат разширени позициите в областта на химичния синтез с цел разработване на междинни и крайни продукти и активни субстанции за хуманната и животинската медицина.
Като цяло бизнесът на “Хювефарма” обхваща над 100 държави, компанията има дъщерни дружества и представителства в България, Белгия, Полша, САЩ, Китай, Тайван, Тайланд, Русия, Индия, Бразилия, Турция, Мексико, Япония, Южна Африка и Канада.
Оформя се нов газов регион в света
Оформя се нов газов регион в света
Мъж от Русе: Пребиха ме, защото отказах да продам гласа си
Строят нов язовир в Тополовград
Млекопроизводител: На нашия пазар заблуждават потребителя