Археолози разкриват съкровища под един от символите на София

В навечерието на 145-годишнината от избирането на София за столица на Княжество България, Българската телеграфна агенция разкрива непознати факти за историческото решение и археологическите богатства, които се крият под базиликата "Света София".

Според публикувана в "Юбилейна книга на град София" от 1928 година статия на професор Стефан Г. Баламезов, през октомври 1878 година императорският комисар княз Дондуков-Корсаков премества "Гражданското управление" от Пловдив в София. Решението е продиктувано от сложната политическа обстановка в региона и необходимостта от наблюдение на процесите в Македония и Албания.

Историческото решение

На заседание от 22 март 1879 година Учредителното събрание в Търново определя София за столица на младата българска държава. "Ний имаме две столици: Търново – историческа и София – правителствена", заявява тогава Драган Цанков, като предлага "и за напред София да си остане за резиденция на Княза, а в Търново да става коронацията на Княза".

Първият водопровод

През 1884 година започва изграждането на първия водопровод в столицата с глинени тръби от Витошките каптажи до резервоара "Красно село". До 1900 година градът вече разполага с 58 километра водопроводна мрежа. Най-голям принос за развитието на водоснабдяването има инженер Иван Иванов, кмет на София в периода 1934-1944 година.

Археологически открития

Археологът Любинка Стоилова от общинско предприятие "Стара София" разкрива, че под базиликата "Света София" са открити останки от 95 антични римски гробници от периода II-IV век и няколко гробищни църкви от IV-V век. Запазени са многоцветни мозайки с висока художествена стойност.

Легенди и история

Според легенда от XVI век, църквата е построена от принцеса София, дъщеря на император Константин Велики. Друго предание от 1717 година разказва за благородничка на име София, която построила храма от благодарност, след като оздравяла в региона.

Археологическите проучвания разкриват, че днешната църква е пета поред на това място, построена между 450-457 година по времето на император Юстиниан Велики. През 1568 година храмът е превърнат в джамия за 250 години, а след Освобождението е възстановен с дарения и осветен през 1930 година.