Как ще се отрази на Стара Загора, Перник и Кюстендил закриването на въгледобива

1
Близо 14 000 души са пряко заетите в отрасъла, други 29 000 - непряко
Близо 14 000 души са пряко заетите в отрасъла, други 29 000 - непряко Снимка: Дойче Веле

Близо 14 000 души са пряко заетите в отрасъла, други 29 000 - непряко

Над 42% от произведената в България електроенергия идва от централи, работещи на въглища. Какво ще стане със Стара Загора, Перник и Кюстендил - трите района, които ще пострадат най-силно от закриването на въгледобива.

Има ли живот след въглищата в Стара Загора, Перник и Кюстендил - трите района на България, които ще бъдат засегнати най-много от затварянето на въгледобива. „Зеленото“ им бъдеще зависи от ефективността на териториалните планове за справедлив преход, внесени в Европейската комисия (ЕК) още през август, както и от това дали България ще изпълни ангажимента, записан в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), да намали с 40% въглеродните емисии от сектор “Енергетика” до 2026 г., пише Емилия Милчева в коментар за Дойче Веле.

На практика това означава затваряне на 80% от мощностите на лигнитни въглища, тъй като няма друг начин за редуциране на въглеродния двуокис - освен ако не се предоговорят проекти и реформите срещу тях в ПВУ. Над 42% от произведената в България електроенергия идва от централите на въглища.

Близо 14 000 души са пряко заетите в отрасъла, други 29 000 - непряко, а крайната дата за затваряне на ТЕЦ-овете на въглища - 2038 г., още не е одобрена от парламента. (Освен нея в Плана e заложена и друга, по-амбициозна цел - 2030 г.)

(Не)възможният зелен път

Затварянето на ТЕЦ-овете на въглища предизвика скандал в парламента вчера (15.11), след като депутати от ГЕРБ и ПП влязоха в сблъсък по това кое правителство е записало в Плана целта за 40% намаляване на вредните емисии. Темата беше обсъдена и на срещата на Селин Гауер, генерална директорка на работната група по Плана за възстановяване в ЕК, съвместно с представители на 10 парламентарни комисии. От БСП и “Възраждане” настояват за запазване на въглищните централи и промяна на Плана в частта за намаляване на емисиите до 2026 година. България, която закъсня с одобрението на ПВУ, очаква скоро да получи първия транш от 1.37 млрд. евро.

Вицепремиерът Атанас Пеканов допусна, че предоговаряне на Плана не е невъзможно, че би отнело много време и не е сигурно как ще бъде прието, тъй като нови проекти и съответните реформи изискват повторно одобрение на ЕК и на страните членки. Той смята, че “бъдещи правителства могат да намерят начин да се намалят вредните емисии с 40%, без да затварят ТЕЦ-ове - например със сезонната им работа”. Това би означавало обаче с публични средства да се плаща за поддържане на капацитет за използване в пиковите часове. Но Селин Гауер отбеляза, че Планът е насочен към дългосрочните предизвикателства пред България и остава в сила такъв, какъвто е, независимо от правителството, парламента или войната с Украйна. Тя назова и предизвикателствата - “върховенството на закона, декарбонизацията, либерализацията на енергийния пазар и необходимите реформи в социалната и здравната система”, които да се извършат в следващите 3 години.

Справедлив преход - как и за кого?

В свое проучване за справедливия преход - и как да бъде отключен „зеленият“ потенциал на трите въглищни района, Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) констатира, че териториалните планове на Стара Загора, Перник и Кюстендил са “засегнали в ограничена степен социално-икономическите аспекти” на процеса. По оценки на старши анализаторката д-р Радостина Примова, 360 млн. евро са необходими само за компенсации за съкратени работни места.

Мерките в плановете поставят силен акцент върху широкомащабни проекти, които са изправени пред значителни управленски рискове и облагодетелстват конкретни частни интереси, а не икономиката като цяло”, е един от изводите. Големите проекти изземват и голям ресурс от предвидените от Фонда за справедлив преход близо 1.3 млрд. евро, вместо да бъдат инвестирани предимно в малки и средни предприятия.

Хората не виждат своя интерес в проектите (в териториалните планове, б.а.)”, казва Мартин Димитров, председател на парламентарната Комисия по икономическа политика и иновации, по време на форум, организиран от ЦИД. “Ако няма промени, например 30% от средствата да бъдат за местни проекти, ако не се намери баланс между големите и малките проекти - защото една голяма соларна централа изземва средства, няма как да стане и аз ще поискам от служебното правителство план за действие”, заяви депутатът от ДБ. Колегата му Радослав Рибарски (ПП), зам.-председател на Комисията по енергетика, коментира, че плановете внасят смут в ежедневието на хората, които са уплашени, че ще останат без работа. “Това внася голяма несигурност сред общност, която получава добри заплати от мините и топлоцентралите. Младите семейства се изнасят от Стара Загора”, каза Рибарски, който е местен човек и за втори път печели депутатски мандат като водач на листата на ПП в района. Според него е необходим консенсус за приемане на национална енергийна стратегия, която да набележи заместващи енергийни мощности. За кмета на Стара Загора Живко Тодоров голямото предизвикателство е преквалификацията на миньорите, особено на по-възрастните, и този проблем е пречка за привличането на инвеститори.

Амбициите на Стара Загора са да се превърне във “водородна долина”.

Зам.-кметът на Перник Стефан Кръстев акцентира върху включването на младите хора и изграждане на капацитет на местно ниво, без който проектите не могат да се случат. Кметът на Кюстендил Петър Паунов пък е на мнение, че предвидените средства са недостатъчни заради високата инфлация. „От две седмици сме загасили през нощта тока в селата в общината, защото не можем да го плащаме“, каза Паунов, според когото държавата трябва да подпомогне процеса, също както при санирането. За местните власти от трите въглищни района усвояването на 57% от средствата от Фонда за справедлив преход до 2026 г. е непосилна цел.

Слаби темпове, лоша комуникация

Според проучването на ЦИД амбицията за декарбонизация на териториалните планове варира между „ниска“ и средна“, а обхватът им е оценен като „нисък“. Секторните цели и показатели за изпълнение, както и мерките се движат от „слабо амбициозни“ до „умерено амбициозни“.

България все още няма дългосрочна национална стратегия за спиране на въгледобива, нито политика за комуникация по темите за декарбонизация и справедлив преход. Вместо това се налага наративът, че удължаването на живота на централите е от значение не само за България, но и за региона. Заключението на ЦИД е, че тези разсъждения и отсъствието на политическо лидерство заплашват да подкопаят процеса на „зеления“ преход. Това може да доведе до загуба на средства и икономическа изостаналост на продуктивни сега райони.

Препоръките са за ясен график за извеждане на ТЕЦ-овете от експлоатация до 2030 г. и премахване на субсидиите, оценени на около 1 млрд. евро годишно; търгове за нови ВЕИ, стимули за стартъпи в автомобилната индустрия и веригите ѝ на доставки. Но най-важното е хората от въглищните райони да се убедят, че „зеленото“ бъдеще е по-добро от „кафявото“ настояще. Засега те нямат надежда.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Марче, как кръстихте малката?
- Алое.
- На кого ма?
- На баба си Вера!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари