Опитът на Хърватия може да бъде полезен за България при предстоящото й влизане в еврозоната

Хърватското правителство успешно овладя спекулативното повишаване на цените след влизането си в еврозоната чрез поредица от строги мерки и контрол, които продължават да се прилагат и през 2025 г. Въпреки че преминаването към еврото през януари 2023 г. създаде възможности за безпринципно увеличение на цените в различни сектори, общата инфлация в страната остана под контрол благодарение на активната намеса на държавата.

Първоначалните проверки от хърватския Държавен инспекторат показаха, че през първите две седмици след въвеждането на еврото около 40% от посетените търговски обекти са увеличили неоправдано цените си. При последваща проверка две седмици по-късно този процент беше намален до 25%, но все още значителен брой търговци се възползваха от ситуацията.

"Изпращаме послание към всички, към търговците и останалите в снабдителната верига, че трябва да контролират апетитите си," заяви министърът на икономиката Давор Филипович през януари 2023 г., когато правителството започна да публикува "списъци на срама" с некоректни търговци.

След тези първоначални мерки, хърватското правителство продължи да разширява обхвата на контрола през следващите две години. През септември 2023 г. беше въведен ценови таван за 30 основни продукта, включващи хляб, месо, мляко, брашно, олио, птици и някои хигиенни артикули.

През февруари 2025 г. списъкът с ценови ограничения беше разширен до 70 стоки, обхващащи повече месни и млечни продукти, плодове, зеленчуци и домакински консумативи. Премиерът Андрей Пленкович потвърди мярката след среща с представители на търговските вериги и производителите.

Най-новата мярка, въведена през май 2025 г., задължава всички търговци на дребно да публикуват ежедневно ценоразписи онлайн в цифрови формати, подходящи за автоматична обработка и сравнение. Това позволява по-лесно сравнение на цените между различните търговци и дава възможност за разработване на удобни за потребителите приложения.

"Целта на мярката е да позволи по-добро наблюдение на колебанията в цените на основните продукти, да открие пазарните смущения рано и да засили защитата на икономическите интереси на потребителите," обясни министърът на икономиката Анте Шушняр.

Въпреки предприетите мерки, Хърватия все още се бори с относително висока инфлация. Според последните данни от Евростат, през май 2025 г. инфлацията в страната е достигнала 3,50%, което я поставя сред държавите с най-висока инфлация в еврозоната.

Въпреки това, изследване на Европейската централна банка отчита, че самото въвеждане на еврото е имало сравнително малко въздействие върху общата инфлация - само около 0,4 процентни пункта. Основните ценови скокове са били предимно в сектора на услугите, особено в баровете, ресторантите, фризьорските салони и медицинските услуги.

Опитът на Хърватия предоставя ценни уроци за България, която планира да приеме еврото на 1 януари 2026 г. Националната банка на България, Комисията за защита на потребителите и други институции вече разработват подобни мерки за контрол на цените и защита на потребителите при предстоящото преминаване към единната европейска валута.

Експерти подчертават, че ранната подготовка и прилагането на подходящи контролни механизми са ключови за ограничаване на спекулативното повишаване на цените. Преходът от национална валута към евро винаги носи рискове от пазарни изкривявания, но хърватският пример показва, че с правилните мерки тези рискове могат да бъдат минимизирани.