След катастрофа през 2011 година датската столица инвестира милиарди в зелени решения срещу наводненията

Документалният филм "bTV Разказва: Дания – архитектура на щастието" разкри как Копенхаген успя да превърне водата от своя най-голяма уязвимост в източник на устойчивост. Филмът, излъчен вчера по bTV, проследи как след опустошително наводнение през 2011 година датската столица създаде иновативна система за защита, която днес служи като модел за градове по целия свят.

На 2 юли 2011 година Копенхаген преживя историческо наводнение, когато за броени часове паднаха 135 милиметра дъжд. Водата наводни болници, жилищни сгради и централни улици, причинявайки щети за над един милиард долара. Йес Клаусон-Каас, главен консултант във водния оператор HOFOR, спомни в филма как хората изнасяха стоката от магазините си с отчаяние в очите, знаейки че няма да отворят през туристическия сезон.

От криза към иновация

Само година след бедствието Копенхаген прие амбициозен план за климатична адаптация на стойност 1,3 милиарда долара, включващ над 300 проекта за следващите две десетилетия. Градът заложи на така наречените "сини-зелени" решения – комбинация от природни и инженерни системи.

Един от най-иновативните проекти е паркът "Енгхве", който под повърхността си крие гигантски резервоар за дъждовна вода. При силни валежи паркът се превръща в гъба, която събира и задържа водата, а през останалото време служи като зелено пространство за гражданите.

Днес пристанището на Копенхаген се е трансформирало от индустриална зона в зелен жилищен квартал с богата флора и фауна, където хората плуват и се разхождат край водата. Градът получи титлата "Световна столица на архитектурата" до 2026 година заради устойчивата си градска среда.

България: сходни валежи, различна подготовка

Филмът направи директно сравнение с България, където наводненията причиняват значително по-големи щети поради неподготвената инфраструктура. През септември 2022 година в селата на община Карлово паднаха над 164 милиметра дъжд за 24 часа, а през октомври 2025 година в черноморския курорт "Елените" валежите надхвърлиха 200 милиметра, взимайки три жертви.

"Въпреки сходните количества валежи, щетите в България са по-големи поради неподготвената инфраструктура и липсата на превантивни мерки," обясни авторът на филма.

Архитектурата на щастието

Документалният материал подчерта връзката между градската среда и благополучието на хората. Проучванията показват, че животът в гъсто населени градове води до 40 процента по-високи нива на депресия и 20 процента на тревожност, докато наличието на зелени площи повишава усещането за щастие.

"Наводненията причиняват близо половината от всички щети в Европа, свързани с екстремни природни явления. До края на века се очаква да придобият катастрофални измерения," каза Жули Беркманс, експерт по климатични рискове от Европейската агенция по околна среда.

Копенхаген е най-бързо затоплящият се континент, като според прогнозите до края на столетието столицата ще получава с 30 процента повече валежи. Градът обаче вече е подготвен – системата му за управление на дъждовната вода включва подземни тунели с диаметър около три метра, биологични канавки и "гъби паркове", които комбинират задържане на вода със зелени покриви.

Инвестиция в бъдещето

Датският опит показа, че превантивните инвестиции в климатична адаптация са по-ефективни от традиционните канализационни системи. Икономическият анализ доказа, че комбинираното решение води до нетни спестявания, докато разчитането само на разширяване на канализацията би довело до отрицателна обществена печалба.

Копенхаген консултира градове от Южна Африка, Китай, Германия и други държави как да изградят подобна инфраструктура за защита от наводнения. Градът сключи и партньорство с Нюйорк за споделяне на опит в климатичната адаптация.

Филмът завърши с въпроса дали градската среда може да направи хората по-щастливи. Копенхаген показа, че отговорът е положителен – когато архитектурата обединява защитата, устойчивостта и усещането за уют, градовете стават по-безопасни, по-зелени и по-приятни за живеене.