Учени предупреждават, че бедствията ще стават все по-чести без бърза адаптация

Ако някой си мисли, че наводненията като това в Елените са изключение, напротив – всички научни данни сочат, че подобни кризи ще има все по-често. Днес вечер документалната емисия "Темата на NOVA" ще представи задълбочено разследване на бедствието, което потопи Черноморието и отне четири човешки живота.

Журналистът Николай Василковски и операторът Йордан Илиев проследяват как крайбрежието се е урбанизирало драстично за последните две десетилетия. През 2003 година ваканционни селища като Елените, бреговете около Свети Влас и село Лозенец са изглеждали съвсем различно. Две десетилетия по-късно крайбрежието е почти изцяло застроено, а междувременно почти всяка година водни стихии заливат Черноморието.

Бомба със закъснител

Според доц. д-р Стелиян Димитров от Националния център за геопространствени изследвания и технологии към Софийския университет, случилото се в Елените е било "бомба със закъснител, която просто е чакала момента да избухне". Експертът установява, че голяма част от курорта с хотелите, ваканционните къщи и аквапарка са построени директно в дерето.

"Това е затрупано незаконно сметище. То се намира малко по-нагоре под дерето, точно преди хидротехническото съоръжение", обяснява Димитров при теренното обследване непосредствено след бедствието. Очаква се държавната и местната власт да продължат да нищят мозайката от документи и факти, като се заровят в архивите поне 20 години назад.

Научна симулация на катастрофата

Учените вече са създали прецизна триизмерна симулация на вълната, която удари Елените. След детайлно картографиране на терена и анализ на данните, моделът показва очевидното – неправилно изградена инфраструктура и застрояване в самото корито на реката.

"Симулацията взима предвид, че има изграден канал, който е действащ, но всъщност точно в началото на този канал нашето теренно обследване установи, че той се запушва от кал, от дървета, от наноси", обяснява Кристиян Георгиев от Националния университетски център за геопространствени изследвания и технологии.

От центъра призовават държавата да започне картографиране на дерета като тези в Елените и Царево не само в рамките на населените места, но и по целия водосбор по-високо в планината.

Остаряла методика от преди 50 години

Хидроколекторът, който преминава под Елените, вероятно е проектиран по методика и нормативна уредба отпреди 50 години, обяснява доц. Венци Божков от Хидротехническия факултет към Университета за архитектура, строителство и геодезия.

"Данните, набрани от 1970 година досега - повече от 50 години, не са използвани за да осъвременят приложенията на тази методика. Проектантите са използвали вероятно тази методика, следвали са я, получили са резултати, които нормативно са ОК, но надеждността им аз бих я оспорил", категоричен е Божков.

Предупреждение за бъдещето

Ако някой си мисли, че поредните водни бедствия са изключение, напротив – всички научни данни сочат, че подобни кризи ще има все по-често. И ако не вземем под внимание климатичните промени днес, ще страдаме още повече занапред, предупреждават изследователите.

"Ние трябва да се адаптираме към тези климатични промени. И колкото по-бързо и адекватно го направим, толкова по-малко човешки жертви, толкова по-малко материални щети ще имаме за годините напред", категоричен е експертът по геопространствени системи ас. Стоян Вълчев.

Столетна история на проблема

През 1920 година, преди цяло столетие, известният хидроинженер Мавров пише за нещата, които наблюдаваме днес. Разказва за екстремните суши и наводненията след тях, за поройните реки, прииждащи със страшна сила. Неговият труд носи името "Неуредицата във водното дело у нас" и в него ще прочетем за анархията в администрацията.

"Просто ще видите, че преди 100 години е било същото и нищо не се е променило. Така че винаги, когато човек е правил опит в тая насока да открадне ли, да излъже природата, винаги му се е връщало рано или късно", посочва доц. Божков.

Равносметката от наводнението в квартал "Аспарухово" през 2014 година до днес е зловеща – погубени животи, унищожени домове, щети за милиони. В повечето случаи институциите отсичат, че вината е била на природата. Хиляди хора, пострадали от бедствията, продължават да живеят със спомена за преживените загуби.