Кабинет след кабинета

0
През последната година и половина се изредиха разни министри, които се сблъскаха челно със "завещанието" на бойкоборисовите правителства
През последната година и половина се изредиха разни министри, които се сблъскаха челно със "завещанието" на бойкоборисовите правителства Снимка: БГНЕС

Държавата прилича на минно поле, в което сегашното, бившето и още по-бивши правителства са залагали и залагат взривове и капани

България влезе в кошмарен период – ефектът от външните кризи, които разтърсват Европа и целия свят, се усилва от чисто нашенски проблеми. Държавата прилича на минно поле, в което сегашното, бившето и още по-бивши правителства са залагали и залагат взривове и капани. Проблемите са навсякъде, а тези, които би трябвало да обезвреждат мините, правят обратното – активират старите, залагат нови. През последната година и половина се изредиха разни министри, които се сблъскаха челно със "завещанието" на бойкоборисовите правителства. Но къде от неопитност, къде от незнание, къде от корист, къде от мудност, и новите реколти политици във властта множат и задълбочават проблемите, коментира СЕГА

Скъп, по-скъп, руски газ

Първата работа на служебния кабинет бе да обяви "газова тревога" и да формира "кризисен щаб". Да влезеш във властта, сеейки паника, е крайно лош подход. А мислехме, че с Бойко Борисов този "управленски" маниер си е отишъл. Кризисният щаб, който работи денонощно, досега не е измъдрил нито едно решение – явно новаците във властта още се запознават с проблемите и фактологията. А зимата чука на вратата.

Политическите противници в момента водят безумен спор за цените на природния газ. Истината е, че в момента евтин газ няма – и руският не е евтин, дори когато го доставя директно експортният инструмент "Газпромекспорт". Ако утре Путин разреши да потече синьо гориво към България, то ще е скъпо, защото 70% от цената му се базира на борсовите котировки (а те са рекордно високи). Но дори руският газ да е малко по-евтин, след два или три месеца, тъкмо насред зимата, Кремъл може да реши, че някаква турбина или тръба трябва да се ремонтира и пак да затвори крана.

На този фон не е чудно, че все говорим за енергийна криза. Криза има, но тя е най-вече в главите на тези, които трябва да намират правилните решения, а не го правят – защото не могат, защото не искат или защото някой им дърпа конците.

Плуват ли корабчета

Митове и мистерии няма – на финала си кабинетът на Кирил Петков наистина е успял да уреди седем танкера с втечнен газ от най-големия производител на LNG в САЩ. Това вече и враговете му не отричат. Сега спекулациите са на друга фаза – може ли ценният товар да стигне до България и как. Офертата за танкерите е с условие – за да потеглят, трябва да е ясно къде ще акостират, къде ще бъдат разтоварени, къде течният газ ще промени агрегатното си състояние и по коя тръба ще дойде у нас. Феновете на Путин побързаха да заявят, че всички слотове са резервирани и нищо няма да излезе, затова – бързо на килимчето за метани пред "Газпром". Но и тази опорка рухна – разбра се, че някои фирми предвидливо са резервирали слотове с идеята да ги изтъргуват и да спечелят, така че възможности има, въпрос е да се договори добра цена.

Лошото е, че служебният кабинет май се готви да "минира" офертата за седемте танкера. Вижда се, че гледа на тях с неохота и има реална опасност да провали доставките, като бездейства. Министърът на енергетиката Росен Христов заобяснява, че България е поискала удължаване на срока на офертата (той изтича на 19 август) с две седмици. Дори доставчикът да се съгласи, служебното правителство може да пропилее и отсрочката. И после да обясни, че не можем без "Газпром". Христов заяви патетично, че няма да допусне българите да мръзнат през зимата. С други думи, вече готви рублите.

Най-лошото е, че не е ясно колко дълго ще ни управлява този кабинет, който май е готов с лекота да зачеркне големия успех на "Петков" – разбиването на руския газов диктат.

Трогателни са воплите за най-големия потребител на синьо гориво "Топлофикация София"?Те вървят с апокалиптични картини как ако парното на милиония град бъде ограничено, хората масово ще минат на печки и климатици, мрежата може да изгърми и да се докараме до режим на тока. Никой не слуша големите газови специалисти, които казват – газ има, има и трасета, въпросът е да го докараме в България, а не да се вайкаме за незаменимия "Газпром".

От друга страна, столичната топлофикация вече много години е "камък на шията" – ту за държавата, ту за общината, защото все се докарва до загуби и дългове и все се налага да бъде спасявана. Така беше и миналата година, и по-миналата, и по-преди – дори когато природният газ беше рекордно евтин, тя трудно връзваше двата края. А сега положението наистина е критично, защото предприятието е между Сцила и Харибда: от едната страна го притиска КЕВР, която "регулира" цените на парното, от другата страна го смазват растящите цени на природния газ. В момента то дължи на "Булгаргаз" 2 млрд. лева. И тъй като не е в състояние да се издължи, "Булгаргаз" трябва да търси заем, за да кърпи положението.

Държавното предприятие "Булгаргаз" пък е сред големите виновници за "газовата криза" – с мудни, нерешителни, объркани действия и бездействие. Иван Топчийски, шеф на борда на "Булгаргаз" от април, твърди, че новата управа е заварила "дружество без съдържание". Как се опразва от съдържание монополист – вероятно дриймтимът на Бойко Борисов може да напише томове по темата. "Ноу-хау" имат и последвалите го правителства. В "Булгаргаз" началствата се сменят като носни кърпички, а честотата на рокадите рязко нарасна с редуването на правителства "еднодневки". При това назначенията все навяват съмнения, че новата власт инсталира свои тарикати, които владеят езика на комисионите и че целта е едни играчи (посредници, доставчици, търговци) да бъдат заменени от други.

Иначе финансовите трудности на "Булгаргаз" не са новина. Нелепото е, че тази фирма още съществува – отдавна трябваше да бъде закрита, защото именно тя е излишният посредник между доставчиците на природен газ и българските потребители. Но кабинетът "Борисов" я бетонира, придавайки ѝ важния статут на "обществен доставчик". Рано или късно някое умно и храбро правителство ще сложи край на това недоразумение. Но засега "Булгаргаз" си остава бомба с часовников механизъм, който отмерва времето до фалита.

Орисаната връзка

Ще бъде ли завършен някога злополучният газов интерконектор с Гърция? Въпросът не е нито риторичен, нито ироничен – оказа се, че вече 11 правителства (броим и служебните) не могат да докарат статегическия проект до пуск. През годините чувахме всякакви оправдания, включително, че коронавирусът забавил строежа, че гърците се мотаели.

Едва поел властта, служебният кабинет откри, че интерконекторът с Гърция е недостроен. От „Промяната“ уверяват, че всичко е готово и остават само бюрократични формалности. На кого да вярваме?

Появи се и друго препятствие – уж формално, но водещо до ново закъснение – някой сгрешил имената на двама чужденци, които трябва да бъдат включени в надзорния съвет на ICBG (това е компанията оператор на интерконектора). Без регистрация на надзора на ICBG газовата връзка не може да започне работа, но внесените в Търговския регистър документи за вписване се оказали пълни с грешки, включително като прекръстването на Георгиус на Джордж. Може да е случайно, може да е умишлено, но който и да е комплектовал документите, заслужава наказание. В България обаче такива извършители обикновено остават неназовани и ненаказани.

Шеги и закачки

Енергетиката е твърде сериозна сфера, а зависи от всякакви хора, включително и от шегаджии като Бойко Борисов. Наскоро бившият премиер сътвори поредния си виц: „От 1300-1400-годишна история на България за първи път газова връзка с Гърция започнах да правя аз“. Явно според Борисов интерконекторът Кулата – Сидерокастро е "крив макарон", но всъщност това е връзката, през която в момента получаваме азерски газ. За съжаление, го получаваме по-скъпо, защото ниската цена е договорена за доставки през новия интерконектор Комотини - Стара Загора, който Борисов започна, но за 12 години не успя да завърши.

Преди дни със странно разбиране за хумор блесна шефът на „Булгаргаз“ Людмил Йоцов. Той беше на заседанието на КЕВР, която обсъждаше рекордно повишение на природния газ, и бе скастрен, че ръководеното от него предприятие е закъсняло с реакциите си при затварянето на крана от Москва през април. Йоцов се оправда, че в „Булгаргаз“ сметнали заплахата за първоаприлска шега (писмото ултиматум, с което „Газпром" предупреди, че въвежда нова схема на плащане и който не я приеме, ще остане без газ, бе разпратено на страните от ЕС на 1 април, но само в България са го сметнали за закачка). Йоцов отдавна е в газовия бизнес и трябва да е наясно, че когато става дума за милиарди, шега няма. А и Путин не издава шеговити укази.

„Стартирахме анкета сред бизнеса, за да знаем колко от българските предприятия ползват газ, какви са алтернативите им и колко бързо биха могли да се адаптират при проблем с доставките“, обяви новият министър на икономиката Никола Стоянов. И това не беше шега. На петия месец от последната драматургия с природния газ властта ще прави „анкета“, за да се информира колко предриятия ползват синьо гориво и с какво (дали) могат да го заместят?!?

Магистрали в чували

Под мъдрото ръководство на Бойко Борисов и правителствата на ГЕРБ пътищата в България бяха осеяни с мини – финансови, юридически, технически: нагласени търгове, надписани сметки, привличане на знайни и незнайни подизпълнители, платени милиарди за калпаво строителство и за ремонти "през пръсти", раздадени аванси и нулеви или мижави резултати срещу тях. И на всичкото отгоре огромни задължения на хазната по договори, голяма част от които са с такива пороци, че следователи и прокурори вече дълги месеци се мъчат да разплетат схемите и нарушенията. Анкетна комисия в по-предния парламент разкри ужасяващи детайли за пръскането на пари по магистрала "Хемус", а бившият шеф на МВР Бойко Рашков обяви, че милиони, отпуснати за "Хемус", са били изнасяни с чували от подставени "бизнесмени" и са хвърчали към офшорни дестинации.

В резултат на правно-финансовите батаци закъсаха не само големите проекти като автомагистрала „Хемус“, която се строи вече половин век. Пред провал са дори баналните дейности по поддръжка и почистване на шосетата. Докато поредно правителство търси пари за разплащане с фирмите, има реален риск след 30 септември пътищата да бъдат оставени без грижа, ако не се сключат нови договори. А вече монтирани носещи греди на започнати мостове и виадукти ще трябва да се сменят с нови, защото гаранцията им е изтекла, докато държавата търси решения.

Вече четвърто правителство се чуди как да разплете пътните гордиеви възли – да плаща ли по криминалните договори, да уважи ли фактурите за работа, която е извършена над предвиденото по договорите, как да процедира, когато цените са очебийно надути. Да не говорим, че претенциите на строителните фирми са за огромна сума, която така и не бе предвидена в бюджет `22 – спорът между ПП и ИТН за плащанията разклати смъртоносно кабинета "Петков". Сега и служебните министри ще търсят "компромиси". А междувременно ексалира нов огромен проблем – поскъпването на строителните материали, на горивата и прочее, което прави невъзможни за спазване обещаните цени по обществени поръчки, проведени в условия на почти нула инфлация. Пари обаче няма.

Тука има – тука няма

На пръв поглед бюджетът е в добра форма – бюджетният излишък е 1.5 млрд. лв., фискалният резерв – над 8.5 млрд. лв., а дългът е дори под нивата от миналата година. Но следващите месеци се очертават критични – и за приходната, и за разходната част. Никой не знае колко ще продължи безумната война на Русия в Украйна, какво ще става с цените и доставките на руския газ, как ще се развива световната инфлация и т.н. С актуализацията насред годината бяха одобрени субсидии, компенсации, помощи за разните групи потребители на енергия, но всички сметки може да се окажат криви, ако цените продължат да лудеят в идните месеци. Бяха одобрени и серия данъчни облекчения – сваляне на ДДС ставки и на акцизи, които ще поставят на изпитание изпълнението на приходите в бюджета. Данните за ДДС не са никак добри – при рекордна инфлация увеличението на постъпленията е "мижаво". А ефектите от свалените ставки тепърва ще проличат. Пробойните може да се окажат стряскащо големи.

Зачестяват и прогнозите за рецесия в Европа, която ще удари и нашата икономика, а оттам и приходите в бюджета. Ще тегли ли нов външен дълг служебното правителство, или ще остави това за следващия редовен кабинет? Факт е, че колкото повече се отлага набирането на финансиране за покриване на дефицита, който неминуемо ще се появи, толкова по-скъпо ще ни струва това. Лихвите на международните дългови пазари, а и на вътрешния пазар, са нараснали съществено и ще вървят нагоре.

Очертава се период на големи изпитания за хората и за бизнеса. Единствената надежда е изборите наесен да донесат чудо и България да случи на стабилно реформаторско правителство с министри, способни да действат като сапьори. А дано, ама надали! За съжаление!

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Сине, къде е онова нещо където белеше картофи?
- Мамооо, тате те търси...

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари