Новият държавен дълг буди сериозна тревога

Финансистът Левон Хампарцумян критикува приетата финансова рамка на България за 2026 година, като определи документа като „безпомощно разточителен“ в ефира на Дарик Радио.

По думите му заложеното поемане на нов държавен дълг от над 10 милиарда евро показва доверие от страна на пазарите, но ключовият въпрос остава дали тези средства ще се инвестират разумно в образование и инфраструктура, или ще се разпилеят безрезултатно.

Неефективни публични разходи и контрол

Според финансиста публичните средства у нас се изразходват с изключително ниска ефективност. Като примери за лошо управленско планиране той посочи средствата, вложени в проекта за АЕЦ „Белене“, както и казусите със строителството на магистрала „Хемус“ и качеството на пътните мантинели. За справяне с тези проблеми Хампарцумян предложи държавата да наема независими чуждестранни надзорни компании за сертифициране на обществените поръчки, за да се избегнат обвързаности с местната политика.

В разговора той изтъкна, че българската средна класа на практика плаща сериозен скрит данък, тъй като е принудена постоянно да доплаща за частни уроци, здравеопазване и охрана. Хампарцумян обърна внимание на факта, че частните охранителни фирми в страната вече разполагат с повече персонал от полицията и въоръжените сили взети заедно.

Замразяване на минималната заплата и сив сектор

Финансистът подкрепи решението за замразяване на минималната работна заплата на 620 евро, определяйки го като правилна стъпка. Той обоснова позицията си с разликата в разходите за живот между столицата и малките населени места, където еднаквите прагове създават пазарни изкривявания.

Хампарцумян посочи сивата икономика, която по думите му достига 30%, като основен фактор за изкривяване на реалната картина на доходите. Той критикува синдикалните организации, като постави под въпрос тяхната представителност, реалния брой членове и настояванията им за автоматично вдигане на възнагражденията. Относно данъчната политика той защити настоящия модел, като подчерта, че ДДС е ефективен и лесен за управление механизъм за осигуряване на висока събираемост.

Рискове пред бюджетния дефицит и ипотечните кредити

Коментирайки решенията на Европейската централна банка, Хампарцумян прогнозира плавно увеличение на лихвите в еврозоната, което се задържа заради рисковете пред обслужването на дълговете на южноевропейските държави. По думите му това гарантира, че няма да има резки сътресения при ипотечните кредити в България.

Експертът предупреди, че високият бюджетен дефицит е обезпокоителен сигнал за пазарите. Процедурата по свръхдефицит от страна на Европейския съюз е напомняне към България да консолидира разходите си. Хампарцумян изрази загриженост, че икономическият растеж в момента разчита предимно на вътрешно потребление, подхранено с кредити, а не на производство и износ, което лишава държавата от финансови буфери за бъдещи кризи.