Държавните заеми трябва да стимулират реалния икономически растеж

Членът на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ) Любомир Каримански критикува предложената от Министерството на финансите средносрочна бюджетна прогноза за 2026 година по време на участие в ефира на NOVA. Според финансиста липсва ясна правителствена програма за реформи, което възпрепятства обективната оценка на заложените финансови параметри и ефективното управление на държавната хазна.

Според него държавният бюджет трябва да бъде стриктно отражение на управленската програма, а към момента именно този ключов фундамент липсва. „Бюджетът е функция на правителствената програма. От съществено значение е да знаем какво е планирано през мандата на това правителство - какви реформи, какви трансформации и какви политики ще се изпълняват“, заяви Каримански пред телевизията.

Експертът посочи, че само след като бъдат категорично разписани политиките, може да се прецени дали финансовите параметри са реалистични и дали изобщо ще доведат до някакви положителни резултати. „Първо трябва да е ясно какво ще се прави, кога ще се прави и какъв ефект се очаква. За мен това все още липсва като основа, върху която да се стъпи при бюджета за 2026 година и следващите години“, уточни той.

Контрол върху публичните разходи

По думите му публикуваната бюджетна рамка идва в момент, когато повече от половината година вече е изминала, което допълнително ограничава възможностите за реални промени. Каримански обърна сериозно внимание на липсата на конкретни ангажименти за прекъсване на автоматично нарастващите разходи в отделни сектори на държавната администрация. „Същественият въпрос е как ще бъдат стабилизирани разходите в публичния сектор и по какъв начин те постепенно ще започнат да намаляват, вместо да продължават да растат“, подчерта финансистът.

Относно поемането на нови задължения, той е категоричен, че държавните заеми трябва да се използват единствено за създаване на условия за икономически растеж, а не за покриване на текущите бюджетни дупки. „Не бива новият държавен дълг да се използва основно за финансиране на издръжката и персонала. Въпросът е каква среда създаваме, за да привличаме инвестиции и да развиваме икономиката“, допълни членът на УС на БНБ.

Каримански коментира и заложената дългосрочна цел бюджетният дефицит постепенно да бъде намален под 3 процента от брутния вътрешен продукт до 2028 година. Според него подобна задача няма как да бъде решена в рамките на броени месеци. „Трудно е само през 2026 г. да се обърне тенденцията. По-важното е да видим ясна посока и натрупване на резултати в следващите години. До 2028 г. би трябвало да има доближаване до дефицит от около 1,5%, за да има реален ефект от всички реформи“, разясни той.

Сивата икономика в строителството

Като основен резерв за увеличаване на приходите в хазната финансистът посочи сивата икономика, която според различни оценки продължава да представлява между 30 и 35 процента от общия обем в страната. Той отбеляза, че вместо фокусът да пада винаги върху търговията, трябва да се търсят спешни решения и в други сектори с огромен риск от укриване на доходи.

Като ярък пример той посочи пазара на недвижими имоти и строителството. „Защо нямаме достатъчно прозрачни механизми, чрез които да проследяваме сделките с имоти, плащането на данъци, осигуровки и реалната заетост в сектора? Там също има сериозен потенциал за ограничаване на сивата икономика“, коментира финансистът.

В заключение Любомир Каримански отказа да даде категорична оценка дали подкрепя предложения бюджет и подчерта, че засега остава силно предпазлив в очакванията си.