7 юли за мен ще си остане денят на истината за България

Не някаква героична истина, напротив, съвсем проста, съвсем обикновена. Денят, в който теглихме черта в пясъка, държейки едно знаме. Както аз го виждам, с Христо Иванов и Димитър Найденов не бяхме на Росенец просто от свое име. Чертата я теглихме от името на всички онези хора, на които от години им беше дошло до гуша. Заради всички тях, заради всички нас, трябваше да заявим истината не само на думи, а с действие. Да кажем: България е завладяна. Да кажем: искаме си я обратно.

Две години след като акостирахме на Росенец, превзетият някога плаж е вече свободен, а първите незаконни постройки - премахнати. За да се случи това, не беше достатъчно трима души с една лодка да започнем тази история. Но беше необходимо. След жеста, с който на 7.07. 2020 г. теглихме символичната черта, дойде масираният протест на 11 юли, с който свободните българи си върнаха парче неправомерно присвоена земя. Междувременно започнаха и поредицата от големи протести из градовете, като отглас на същото желание да си върнем страната.

Днес, няколко турбулентни парламента по-късно, вече знаем, че този път е дълъг и със сигурност неасфалтиран. Проправяме го с трудни обединения, крачка по крачка. И май вече е ясно, че България ще си я връщаме така, парче по парче. Ярките жестове ще са редки. Много повече ще е невидимата и даже често банална работа. Но 7 юли ще остане да ни напомня истината и да не ни оставя да се откажем.

Ивайло Мирчев / Фейсбук