Европейският съд по правата на човека ще разгледа делото на бизнесмена Веселин Денков и Ивайла Бакалова, водено срещу България

Николай Денков е обвинен по три дела, които съдът връща на прокуратурата общо 8 пъти, последния път - след изява на Мис България 2001 по темата “Барселонагейт”.

Европейският съд по правата на човека ще разгледа делото на бизнесмена Веселин Денков и Ивайла Бакалова, водено срещу България. Жалбата е регистрирана преди година, а решение се чака след още 3 до 4 години, информира „24 часа“.

Това е времевата рамка, в която двамата българи, които са и двойка в живота, очакват да получат публична справедливост. Веселин Денков е обвиняем по 3 дела през последните 7 години. Само едно от тях е в съдебна фаза, другите две са “на трупчета”.

Името на бизнесмена стана известно край протестите през 2020 г., когато беше задържан по шумно афиширано разследване за лихварство

Една от неофициалните версии тогава за проблемите на собственика на едни от най-посещаваните столични заведения и голяма финансова къща, бяха, че властта по онова време е била убедена, че Денков е финансирал протестите срещу правителството на Борисов и главния прокурор Гешев. Това така и не се потвърждава официално, но по разследването за лихварство са претърсвани офисите, ресторантите и жилищата на Денков и жената до него - Мис България 2001 Ивайла Бакалова. В заведенията, посещавани от чужденци, нахлуват координирано по 40-50 проверяващи.

Делото в Страсбург е за злоупотреба с власт от прокуратурата при претърсванията и изземванията. Основната ни теза е, че Денков и Бакалова са обект на институционален тормоз, а целта е икономически рекет, за да имат по-сговорчиво поведение с хората, които са очаквали съответни плащания, обяснява мотивите за делото в Европейския съд по правата на човека адвокатът Михаил Екимджиев.

В папката на този казус са били приложени много доказателства, сред които и филм на Антикорупционния фонд. В него се чува как посредници искат пари от Ивайла Бакалова, за да бъде освободен Денков от ареста през 2021 г. след месеци в килията на следствието, без да бъде разпитван.

Съдът в Страсбург се произнася рядко по казуси за злоупотреба с власт от институциите на държавите членки, където по презумпция властите нямат практика да го правят. Подобни дела са иначе обичайни за Турция, Азербайджан, но не и за държави от Евросъюза.

За България вече има прецедент. Това е делото на Мирослава Тодорова (съдия е в Софийския градски съд - бел. авт.). Доказа се, че е била репресирана заради мненията си за Висшия съдебен съвет и исканията ѝ за реформа на прокуратурата. Скоро ще приключи и делото на Елена Йончева. По него съдът в Страсбург казва, че институциите у нас имат склонност да се разправят с неудобни под прикритието на валидни процедури. Третото е на Явор Златанов по казуса “Осемте джуджета” и четвъртото е на Веселин Денков и Ивайла Бакалова, изрежда Екимджиев.

Едно от делата в този списък - по казуса “Осемте джуджета”, сега е обект на проверка, наредена от и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.

Още през 2020 г. е имало подобна проверкана Върховна касационна прокуратура, която сега е изпратена до ВСС. Според Сарафов в нея има достатъчно доказателства за нарушения и престъпления, извършени от прокурори. Едно от имената в доклада по “Осемте джуджета” е на Димитър Франтишек, тогава ръководител на Специализираната прокуратура, а днес редови прокурор в Софийската градска прокуратура. Той е определял разследващите, които работят по споровете между бащата и сина Явор и Илия Златанови, в които са замесени фирми, злато, любовници и... прокурори. В поредица интервюта двамата твърдят, че са станали жертва на висши представители на прокуратурата в схема за завземане на имуществото и бизнеса им. Макар и косвено, името “Франтишек” се чува и в случая с Денков.

През 2011 г. той е наблюдаващ прокурор по разследването срещу представящата се за брокерка на ценни книжа Станка Марангозова и група лихвари от Враца, измамили десетки с над 35 милиона лева.

Марангозова беше убита пред дома си на 10 октомври 2019 г., когато наказателното дело за измама и пране на пари срещу нея още не е приключило. На 23 май 2023 г. в предаването по Седем Осми Тв адвокатът ѝ Атанас Черногорски споменава нещо любопитно:

Франтишек беше наблюдаващ прокурор по делото срещу Марангозова. Имали са специфичен и остър разговор, преди да я убият. Казала му е, че ще предприеме и извърши действия с водените от нея дела, а той се опитал да я възпре. Това е по нейни сведения, твърди Черногорски, който в студиото прогнозира, че прокурор Франтишек ще е сред жертвите на прокуратурата по казуса “Осемте джуджета”.

В разследването срещу Марангозова се появява и името на Денков. Той е един от клиентите, с които тя е работила като брокер. Когато разбира, че Марангозова няма лиценз за брокер на ценни книжа, настоява да му върне средствата. Това се случва още през 2011 г. Денков превежда договорените суми на Марангозова по банков път, тя също му ги връща по този видим, легален начин.

Единици са обаче клиентите на Марангозова, получили парите си обратно от нея. Всички те водят дела срещу скандалната брокерка. В края на 2011 г., след ареста ѝ за измами и обвиненията за пране на пари срещу Марангозова, тя подава жалба, че е изнудвана да върне пари, които дължала на Денков. Днес живите участници в казуса допускат, че подобен съвет вероятно е дошъл откъм Франтишек и така Специализираната прокуратура започва разследване.

По това време бизнесменът Иво Масларов е вече обвиняем за убийството на Марангозова заедно с шофьора си. А Веселин Денков е само свидетел.

Едва години по-късно обаче - в края на 2016 г., Денков изненадващо се превръща в обвиняем

Преди това обаче отказва оферта да плати, за да не бъде преквалифициран от прокуратурата от свидетел в обвиняем.

12 години след старта на разследването то още не може да влезе в съда, показа проверка на “24 часа”. Обвинителният акт срещу Денков и Масларов е внасян 6 пъти в съдебна зала. 4 пъти във вече закрития Специализиран наказателен съд и 2 пъти в Софийския градски съд от състав с председател съдия Атанас Атанасов.

Изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства продължават да бъдат непълни, неясни и взаимно противоречиви, пише съдия Атанасов през май 2023 г. при шестото връщане на делото в прокуратурата.

Посочва се и защо - не е ясно какви са били отношенията на Денков и Масларов с Марангозова, както и каква сума ѝ е предадена. Според прокуратурата Масларов ѝ дал 150 хил. евро в брой, а Денков превел пари по банка. Не било ясно как Марангозова е използвала тези пари и дали реално е търгувала на борсата на ценни книжа с тях.

Съдът смята, че изводът на прокуратурата, че от Марангозова са искани “недължими” суми, е голословен и неподкрепен от конкретно изложени факти. Основният проблем, който се откроява по настоящото дело, е как Марангозова е щяла да се самоувреди, а обвиняемите да се облагодетелстват, ако е трябвало да се заплатят пари, които се дължат изцяло или отчасти.

През всичките тези години делото винаги е връщано на прокуратурата по една и съща причина - негоден и непълен обвинителен акт

На някои от заседанията съдията пита прокурора в какво се състои престъплението. За последно това се случва на 14 юни 2023 г., когато Апелативният съд в София потвърждава определението на градския за поредно връщане за поправка и прецизиране. Според съдебния състав прокуратурата трябва да посочи връзка между дадените на Марангозова суми и искането на Денков за връщането им. Информация за това по делото няма, а наличната била противоречива. Нямало данни дори какви са сумите, на които наредител е Денков, на какво основание е бил направен трансферът и какви са били договорените условия. Не е уточнен размерът на преведената от Денков на Марангозова сума, кога е станало това, дали и как е следвало да бъде оперирано с нея.

Според съда липсва подобна информация и за другия подсъдим - Масларов. Посочено е, че Марангозова и мъжът ѝ Динко Геров са учредили договорни ипотеки или са прехвърляли собственост на автомобили в полза на физически и юридически лица, но не и дали поведението на подсъдимите е резултат от неуредени парични взаимоотношения. Това

са само част от неточностите в обвинителния акт, които са останали след 5 поправки за 7 години

Досъдебното производство по казуса “Денков” никога не е било от шумните. За него се разбра едва след убийството на Марангозова на 10 октомври 2019 г. На 25 май 2020 г. са задържани 3-ма души, а четвъртият обвинен - Масларов, е обявен за издирване. Останалите са офицерът от НСО Борис Иванов, който също като Масларов е обвинен за организатор на убийството, физическият убиец Петър Костов-Стъкларя и помагачът му Венцислав Пиров, който после става свидетел срещу Денков. Самият Денков е обвинен като подбудител на убийството чак на 17.08. 2021 г. (какъв е резултатът от това разследване - виж по-долу).

Но междувременно се случват прелюбопитни събития. През юли 2020 г. избухват протести срещу правителството на ГЕРБ и Гешев. Започва мащабно разследване от службите, по което са подслушвани и следени неизвестен засега брой хора по подозрение, че участват в платени провокации. Всичко това стана ясно от разкрития в специалната комисия в 45-ото народно събрание. Един от протестиращите по онова време е Денков, както и хора от персонала на фирмите му. Самият бизнесмен описва това в разследване на Антикорупционния фонд по-късно.

На 1 септември 2020 г. Денков е арестуван на влизане в страната.

Завръща се след лятна почивка въпреки предупреждения на приятели, че го очаква арест

Той е убеден, че няма причина да се притеснява, но греши. Таен свидетел твърди, че бизнесменът Васил Божков, който по това време вече е в Дубай, финансирал протестите чрез Денков. Самият Денков по онова време не познава сочения за най-богат българин, който е в сериозна схватка с държавата заради неплатени милионни такси в хазартния му бизнес.

Започват обаче обиски в дома на Денков по неотложност. От него и Бакалова, с която двамата живеят на семейни начала, са иззети автомобили, бижута и много други вещи. БНБ отнема лиценза на финансовата му къща (как съдът връща лиценза - виж в карето на 22-а стр.). В ресторантите на Денков нахлуват по няколко институции наведнъж в пълен синхрон.

Финансирането на протестите не се доказва. Денков не познава Божков и няма отношения с него. Но пък е обвинен за участие в престъпна група за лихварство. Докато е в ареста над 9 месеца като обвиняем, Денков не е разпитван нито веднъж. Лежи 5 месеца в следствения арест и 4 в затвора без присъда.

През това време умира неговата майка, а Ивайла Бакалова ражда първото му дете - момиченце.

Бившата Мис България води публична битка да обясни истината за това, което се случва в семейството ѝ. Пред Антикорупционния фонд прави разкрития, че са поискани не по-малко от 100 хил. евро с посредници, за да пуснат мъжа ѝ на свобода. Като доказателство

показва записи със скрита камера, на които адвокат Емил Писков иска парите, за да пуснат Денков

В записа казва, че говори с правилните хора. Писков е бивш служител на ГДБОП. С Бакалова го свързва Мартин Божанов, който се представя за консултант. Известен е с прякора Нотариуса, но никога не е бил такъв.

По-късно при друга среща Яне Янев, лидер на РЗС и за кратко съветник в първото правителство на Борисов, обяснява на Бакалова, че арестът на Денков няма как да стане без Бойко Борисов. Твърди още, че е говорил със Сотир Цацаров по случая, както и че бившият главен прокурор Иван Гешев е имал влияние над председателя на Апелативния специализиран наказателен съд Георги Ушев, който отказва да пусне Денков от ареста. Янев говори и за списък с бизнесмени, които се наблюдават от НАП, и ако печалбите им надхвърлят определена сума, спрямо тях се вземат по-специални мерки. Дали и в този случай има данни за престъпление с търговия с влияние, както при “Осемте джуджета”, не е ясно. Не е съобщавано да се води разследване.

Но днес и двата казуса - “Осемте джуджета” и “Денков- Бакалова”, са в Съда по правата на човека в Страсбург.

Делото за лихварството срещу бизнесмена също претърпява фалстарт. Първият обвинителен акт е върнат от Специализирания наказателен съд от съдия Мария Кавракова, която после си дава отвод. Започва от втория опит миналото лято. “24 часа” проследи три заседания, едно от които беше отложено. По другите се разпитваха свидетели, които са имали отношения със заложни къщи в столичния квартал “Люлин”. Те не познаваха Денков. Някои

разказват пред съда, че служители на ГДБОП са ги притискали да напишат определени неща

в показанията. Като ръководител на престъпната група е обвинен Ивайло Георгиев-Иво Пифа. Той нашумя през април 2020 г., когато влезе в улична битка с автомати с групата на Георги Стоев-Шошо в квартал “Разсадника”, който също дава бързи кредити. Шошо беше арестуван и разследван за изнудване и лихварство още през 2010 г. Днес е свидетел срещу конкурента си Пифа, но не се явява в съда заради ангажименти.

Как и защо Денков е попаднал в дело с основни участници в квартални групи за кредити и залози, не е ясно. Процесът е висящ. Междувременно иззетите коли, вещи и документи трябва да бъдат върнати на Денков и Бакалова. Преди това обаче

спецпрокуратурата отделя материали от делото за лихварство по ново набързо образувано разследване за пране на пари

срещу неизвестен извършител. Обвиняеми по него няма, но посочените като разследвани са Денков и мениджъри от фирмите му, както и Бакалова, чиито бижута са прибрани през септември 2020 г.

Така всички иззети вещи и документи са прехвърлени към разследването по новото дело. То обаче е изпратено по компетентност в Софийската градска прокуратура. Там бързо е прекратено заради липса на данни за престъпление. През април миналата година всички вещи са върнати на Бакалова, Денков и на фирмите му.

С това обаче историята не приключва. През август 2021 г., когато вече е освободен от ареста по разследването за финансиране на протести и лихварство,

Денков е обвинен и като подбудител на убийството на Марангозова

Новата серия се завърта, след като излиза филмът на Антикорупционния фонд, където Бакалова говори за казуса “Барселона” и манекенката Борислава Йовчева - проверка, за която се оказа, че е държана от вече бившия главен прокурор “на трупчета”.

И процесът за “подбудителството на Денков за убийството на Марангозова” обаче катастрофира в съда още с внасянето на обвинителния акт.

На 14 декември 2021 г. Военният съд в София, който го гледа заради участието на офицера от НСО Борис Иванов, връща папките на прокуратурата. Оттогава, вече година и половина, материалите не са внесени отново. Актът на магистратите под пагон е публичен.

Близките на Марангозова, които са граждански ищци, не се явяват на заседанието, както и не ходят и на останалите дела, свързани с нея. Липсва и Масларов, когото издирват по света, после е върнат.

Съдът подрежда твърденията на военната прокуратура, за които няма доказателства, по следния ред: Не е ясно как, с какви действия и по какъв начин подсъдимият Денков предварително е взел решение да организира убийството и да финансира извършването на това деяние, по какъв начин е “възложил” на своя дългогодишен приятел и делови партньор Масларов тази задача, с какви действия Денков “умишлено е склонил” Масларов да организира убийството на Марангозова“ и по какъв начин “му обещал да осигури и финансовите средства”.

Магистратите приемат възраженията на адвокатите, че в обвинителния акт не са описани конкретните действия на твърдените престъпления, за които подсъдимите са предадени на съд.

Нямало и данни за престъпна връзка на Масларов и Денков: Не е описан нито един факт, свързан с начина, по който е извършено твърдяното в обвинителния акт финансиране от подсъдимия Денков, пишат в определението си военните съдии от София. На разпоредителното заседание, когато делото е върнато на прокуратурата, думата взема и Денков.

Ето какво казва той в залата и е отразено в протокола:

На 14 юли 2021 г. пред къщи дойдоха двама човека, като вътре влезе един, за да ме изнудват, относно даването на лъжесвидетелство от Венцислав Пиров (обвинен като помагач за убийството, който сключва споразумение - бел. авт.). Това, което беше казал той, е подкрепено с доказателства. На другия ден е подаден официален сигнал в полицията, подкрепен с доказателства за това, което е направил той. Неговото дело трябваше да се гледа и се е гледало на 16 юли и той е получил по-лека присъда. Изнудването се състоеше в следното: Ако аз не платя определена сума, той (Пиров) ще лъжесвидетелства срещу мен. Както казах, това е подкрепено с доказателства и е пуснат надлежен сигнал на 15 юли 2021 г. сутринта. Друг един факт, когато при разпита ми във Военно-окръжна прокуратура - София, господин Живков (наблюдаващият прокурор - бел. авт.) ми каза, че ние сме партньори с господин Иво Масларов. Казах, че никога не сме били партньори, а той ми показа доказателство. Доказателството беше вестник “Уикенд”. Аз мисля, че една извадка, една справка от Търговския регистър може да покаже, че с Иво Масларов никога не сме били партньори.

Без прецедент: БНБ върна лиценза на “Маршал кредит груп” с решение на съда

Заради обвинението към Веселин Денков по разследването за участие в лихварска престъпна група, лицензът на фирмата му “Маршал кредит груп” е отнет със заповед на подуправителя на БНБ Радослав Миленков, който ръководи и управление “Банков надзор”. Това се случва, след като от Специализираната прокуратура пращат нарочен сигнал до банката, в който пише, че Денков е обвиняем. Това дава основание фирмата му да бъде заличена от регистъра на финансовите институции и задълго няма възможност да работи.

“Маршал кредит груп” обаче обжалва заповедта на БНБ във Върховния административен съд (ВАС) и печели на две инстанции – пред тричленен и пред петчленен състав.

Стига се до парадокса от последните години, в който БНБ възстановява лиценза на кредитна институция и изпълнявайки съдебното решение на върховните административни съдии, се налага да впише отново компанията в регистъра.

Основанието, на което е отнет лицензът на фирмата, е увъртян и неточен член от Закона за кредитните институции. Според него съдружниците трябва да притежават надеждност, финансова стабилност и добра репутация.

БНБ приема, че репутацията на Денков е накърнена заради обвинението. Дори представят разпечатки от сайтове и копия от жълти медии, в които е отразено задържането.

Съдебният състав обаче приема, че повдигане на обвинение срещу съдружник във фирма, дори да е свързано с финансовата дейност на дружеството, не дава основание да се приеме, че това лице е престанало да отговаря на изискването за добра репутация. Цитира се европейска директива от 2013 г.

Освен това БНБ прави пряка връзка на Денков като съдружник и на “Маршал кредит груп”, която се представлява от управител.

Според БНБ фирмата трябвало да уведоми, че Денков е обвиняем. Съдът обаче разграничава отговорността на дружеството от тази на съдружника за уведомяването за повдигнатото му обвинение.

Магистратите отбелязват, че в заповедта за отнемане на лиценза и в преписката по случая няма данни за това кога “Маршал кредит груп” е узнало за обвинението, не е посочено и кога започва да тече срокът, в който е трябвало БНБ да бъде информирана за “новото обстоятелство”. Така приетото от националната банка нарушение е обявено за недоказано.

Второто основание за отнемането на лиценза на “Маршал кредит груп” е противоречиво, изтъква се подаването на невярна информация в тримесечните отчети на фирмата за отпуснатите кредити на физически лица. Анализ на съда обаче не открива такава и този мотив също е оборен.

На втора инстанция пред петчленен състав на ВАС - заседанието е на 24 февруари 2022 г. - повече от година след отнемането на лиценза - БНБ обжалва решението на тричленния състав.

Явяват се представители на “Маршал кредит груп”, на БНБ, както и прокурор, който рядко влиза по подобни дела, за да защитава държавните институции.

“Касационната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли”, казва прокурорът на заседанието за жалбата на БНБ срещу решението на първа инстанция. Така то окончателно е потвърдено и на втора. Датата е 4 май 2022 г. Решението влиза незабавно в сила, а възстановяването на вписването на “Маршал кредит груп” в регистъра на БНБ се осъществява в рамките на следващите два месеца и фирмата отново започва работа.