Проф. Милко Палангурски припомня, че българските партии първоначално не одобряват обявяването на независимостта

В навечерието на 22 септември - Денят на независимостта на България, проф. Милко Палангурски от Института за исторически изследвания към БАН разказва пред "Труд" за историческите обстоятелства около обявяването на независимостта през 1908 година. Според изтъкнатия историк, България е единствената държава на Балканите, която постига пълна независимост без да води война.

В нощта срещу 22 септември 1908 година министър-председателят Александър Малинов посреща княз Фердинанд на военния параход "Хан Крум" край Русе. Цялото българско правителство и князът поемат към Търново, като царският влак прави почивка на гара Две могили, където Малинов написва манифеста за независимостта.

Външните и вътрешните предпоставки

"Да започнем с вътрешните. Това са бавното и постепенното модернизиране на страната и доказване на основното задължение на българската нация - че може да се самоуправлява и да се изгражда като конституционно модерно общество, равностойно на другите европейски мнозинства," обяснява проф. Палангурски.

По отношение на външнополитическите предпоставки, историкът посочва кризите, които великите сили имат в този момент. Австро-Унгария търси окончателното присъединяване на Босна и Херцеговина, Русия иска допускането на военни кораби през Проливите, а Гърция очаква решаване на Критския въпрос.

"Целият този набор от промени и натрупвания водят дотам, че е дошло времето да се разсече този заплетен повече от 30 години възел от Берлинския договор," подчертава професорът.

Уникален безкръвен успех

България е натрупала достатъчно сили и опит и просто се е чакал подходящият момент да бъде призната за независима. "Единствени на Балканите ние не водим война или участваме във военни действия за постигане на пълен национален суверенитет," казва проф. Палангурски.

Този факт съхранява силите на нацията за предстоящата Балканска война. При Съединението имало революционна ситуация, а през 1908 година - умела дипломация и балансиране между отделните сили.

Единство между институциите

Относно ролята на участниците в процеса, историкът подчертава, че не трябва да се разделят министър-председателят и князът. "Българското правителство и князът действат в синхрон. Много е важно да се разбере, че успех има тогава, когато има функциониращ демократичен режим," обяснява той.

Първоначална опозиция

Изключително интересен е фактът, че в първите дни нито една българска партия не одобрява независимостта. "Ако отворите партийните вестници от онова време ще се втрещите какви остри нападки има към правителството, което си е позволило да наруши Берлинския договор," разкрива проф. Палангурски.

Значението на независимостта

Най-важното последствие е, че България става равноправен член на европейското семейство на народите. "Когато България преди това е контактувала със света, тя е била в графата 'вилаети' на Османската империя. Великите сили дори не са допускали на приеми български представители в столиците си," припомня историкът.

След независимостта държавата може да сключва равноправни договори и година по-късно България сключва най-успешния си заем с най-ниски лихви и висока степен на възвращаемост.

Реакцията на Турция и великите сили

Първоначално Турция прави бомбастични изхвърляния и декларации за война, но накрая всичко се решава по дипломатически начин. "Европа е бременна с война, но още не я е желаела," отбелязва проф. Палангурски.

На 23 септември 1908 година всички велики сили са против, но само двайсет дни по-късно, на 14 октомври, те подписват нота към София и Цариград, че проблемът трябва да бъде решен по мирен начин.

Забравяне и възстановяване

Професорът припомня, че дълги години датата 22 септември е била забравена. След 1944 година празникът е обявен за "царски" и е забранен, защото нарушавал разказа за лошата монархия. "Никак не се вписваше суверенитетът в списъка на васалните на СССР държави," обяснява той.

Активната кампания за възстановяване на празника започва през 1996 година с помощта на президента Петър Стоянов и правителството на Иван Костов. През 1998 година празникът си намира мястото в националния празничен календар.

За проф. Палангурски националните празници в модерните общества започват с Деня на независимостта, когато народите отхвърлят старите монархически традиции и стават конституционно изравнени граждани.