Проучване откри над 60% вода в евтините млечни продукти

Истинското българско бяло саламурено сирене не може да струва по-малко от 11 евро за килограм на пазара у нас, изчисляват млекопреработватели, цитирани от bTV. Всички продукти на по-ниска цена съдържат завишено количество вода, като в търговската мрежа се продават дори разфасовки с необявено водно съдържание над 60%, показва ново проучване на асоциация „Активни потребители“, представено в ефира на телевизията.

Как се разпознава традиционният продукт

За да отговаря на традиционната българска рецепта, бялото саламурено сирене трябва да спазва строг баланс между млечната основа и течността в него. При покупка потребителите често търсят обозначението за Български държавен стандарт (БДС), тъй като разликата веднага личи при консумация. „Да е истинско, да е хубаво, да няма... защото то се усеща и на вкус“, казва потребителката Христина Аянова в ефира на bTV, която редовно купува прясно и кисело мляко, кашкавал и сирене.

Производствените параметри очертават ясна граница между качествения продукт и имитациите с повече вода. „Когато говорим за традиционния продукт, то е със сухо вещество 46%, респективно 54% водно съдържание. Всякакви други продукти извън тези параметри не бих определил като традиционен български продукт, който да се нарече българско бяло саламурено сирене“, коментира Виктор Ружев, производствен директор в млекопреработвателна компания, цитиран от bTV.

Пътят на цената от мандрата до магазина

Простата сметка на производителите показва защо качественото сирене няма как да бъде евтино. За производството на 800 грама готов продукт са необходими около 5 литра сурово мляко. В момента изкупната цена на българското сурово мляко се движи между 55 и 60 цента за литър, което автоматично формира висока себестойност още преди разходите за преработка, труд и логистика.

Във фирмен магазин на производител един килограм сирене се продава за 11,90 евро, а разфасовка от 400 грама струва 4,70 евро. Когато същите продукти стигнат до рафтовете на големите търговски вериги, цената им се покачва с около 15%. Въпреки оскъпяването мандрите разглеждат хипермаркетите като необходим партньор за дистрибуция в страната.

„Представете си – ние не можем да продадем една бучка сирене на един човек примерно в Добрич, защото трябва да я закараме по някакъв начин там. А търговски вериги има дори в средни по големина градове, има и магазини“, казва Атанас Мишев, търговски директор на млекопреработвателна компания, цитиран от bTV.

Натиск за ниски цени и воднисти сирена

До щандовете на големите магазини обаче достигат и сирена със скрито водно съдържание над 60%. Тези данни идват от лабораторно проучване на асоциация „Активни потребители“, обхванало продукти от инициативата „Кошница с грижа“. Според бранша компромисът с качеството е пряк резултат от икономическия натиск по веригата на доставки.

„За да имаме това лошо качество, една от основните причини е притискането на производителя за по-ниски цени, а същевременно надценките растат“, коментира Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите в ефира на bTV.

От потребителската организация допълват, че проблемът изисква преразглеждане на цялата система за подпомагане и търговия в сектора. „Трябва да се погледне цялостно на проблема и на веригата, да се помисли дали тези субсидии не са несправедливи за преработватели и търговци. Със сигурност това е една част от проблема, която описа господин Зоров“, посочва Богомил Николов от „Активни потребители“ в ефира на bTV. Между икономическите спорове на бранша и търговците очакването на купувачите остава непроменено — „просто да бъде наистина истински продукт“, обобщава анкетирана клиентка.