Кога детското поведение преминава границата и как родителите да реагират на автоагресията

Тръшкането и гневните изблици при децата са едни от най-големите предизвикателства пред родителите. Често обществото бърза да посочи майката или бащата с думите "разглезено дете, значи лошо възпитание", но експертите категорично отхвърлят тази опростена представа.

"Тръшкането е напълно естествена част от развитието на детето и е свързано с осъзнаването на собствената личност, нуждата от граници и умението да се справя с емоциите си," обясняват детски психолози. В повечето случаи това не е признак на лошо възпитание, а сигнал, че малкият човек преминава през важен етап от своето израстване.

Кога поведението преминава границата?

Обикновено тръшкането е краткотрайно и отминава, когато детето получи подкрепа или просто излее емоциите си. При по-силни емоционални натоварвания обаче може да се стигне до автоагресия – удряне на главата, скубане, хапане или други форми на самонараняване.

"Автоагресията е ярък симптом за преживяно насилие, агресия или травма, както и неспособност да се разпознае, приеме или изрази определена емоция," посочват експерти по детска психология. При малките деца това често е израз на безсилие и фрустрация, докато при по-големите може да сигнализира за по-дълбоки психични проблеми.

Множество причини за емоционалните бури

Причините за тръшкането и автоагресията могат да бъдат разнообразни:

• Физиологични нужди – глад, умора, болка или скука
• Фрустрация и невъзможност за комуникация – особено при по-малки деца или при затруднения в говора
• Преживяна травма, напрежение или агресия в семейството
• Медицински състояния като аутизъм, ДЦП или други нарушения в развитието
• Липса на ясни граници или прекалено високи очаквания от страна на родителите

Как да реагират родителите?

"Запазете спокойствие – хладнокръвието е печелившата карта в такива моменти. С вашето спокойствие помагате на детето да усети опора и да види модел за подражание," съветват специалистите.

Експертите препоръчват следните подходи:

• Осигурете безопасност – премахнете опасни предмети
• Дайте време на емоциите да отминат без да се намесвате прекалено
• Назовете чувствата: "Изглеждаш ми ядосан/тъжен. Искаш ли прегръдка?"
• След пристъпа поговорете спокойно за случилото се
• Не удовлетворявайте искания, изразени чрез тръшкане – това затвърждава негативния модел

При автоагресия, особено ако е честа или тежка, потърсете помощ от детски психолог или психиатър.

Кога е време за консултация със специалист?

Ако детето често проявява автоагресия, има промени в поведението, изолира се или не може да контролира емоциите си, това е сигнал за по-сериозен проблем. В България има детски психолози и психиатри, макар достъпът до тях да е ограничен извън големите градове. Специалистите подчертават, че ранната намеса е ключова.

"Давайте на мъника повече обич, нежност и внимание! Търпение, търпение и търпение+разбиране, много ласки и любов! Тези капризи и изблици на автоагресия ще отшумят след няколко месеца, ако не насилвате и обърквате детето," споделя един от експертите.

Родителят не трябва да се чувства виновен

Възпитанието е процес, в който няма универсални рецепти. Важно е родителите да не се чувстват виновни, ако детето им се тръшка или проявява автоагресия. Търсенето на подкрепа, информирането и консултацията с професионалисти при нужда са признаци на отговорно родителство, а не на провал.

Тръшкането и автоагресията не са винаги вина на родителя, нито са просто "глезотия". Те са част от сложния свят на детските емоции и често сигнализират за нужда от разбиране, подкрепа и понякога – професионална помощ.