Детски психолози: Тръшкането е естествен етап от развитието, а не проява на лошо възпитание
- Редактор: Мартин Руменов
- Коментари: 2

Кога детското поведение преминава границата и как родителите да реагират на автоагресията
Тръшкането и гневните изблици при децата са едни от най-големите предизвикателства пред родителите. Често обществото бърза да посочи майката или бащата с думите "разглезено дете, значи лошо възпитание", но експертите категорично отхвърлят тази опростена представа.
"Тръшкането е напълно естествена част от развитието на детето и е свързано с осъзнаването на собствената личност, нуждата от граници и умението да се справя с емоциите си," обясняват детски психолози. В повечето случаи това не е признак на лошо възпитание, а сигнал, че малкият човек преминава през важен етап от своето израстване.
Кога поведението преминава границата?
Обикновено тръшкането е краткотрайно и отминава, когато детето получи подкрепа или просто излее емоциите си. При по-силни емоционални натоварвания обаче може да се стигне до автоагресия – удряне на главата, скубане, хапане или други форми на самонараняване.
"Автоагресията е ярък симптом за преживяно насилие, агресия или травма, както и неспособност да се разпознае, приеме или изрази определена емоция," посочват експерти по детска психология. При малките деца това често е израз на безсилие и фрустрация, докато при по-големите може да сигнализира за по-дълбоки психични проблеми.
Множество причини за емоционалните бури
Причините за тръшкането и автоагресията могат да бъдат разнообразни:
- Физиологични нужди – глад, умора, болка или скука
- Фрустрация и невъзможност за комуникация – особено при по-малки деца или при затруднения в говора
- Преживяна травма, напрежение или агресия в семейството
- Медицински състояния като аутизъм, ДЦП или други нарушения в развитието
- Липса на ясни граници или прекалено високи очаквания от страна на родителите
Как да реагират родителите?
"Запазете спокойствие – хладнокръвието е печелившата карта в такива моменти. С вашето спокойствие помагате на детето да усети опора и да види модел за подражание," съветват специалистите.
Експертите препоръчват следните подходи:
- Осигурете безопасност – премахнете опасни предмети
- Дайте време на емоциите да отминат без да се намесвате прекалено
- Назовете чувствата: "Изглеждаш ми ядосан/тъжен. Искаш ли прегръдка?"
- След пристъпа поговорете спокойно за случилото се
- Не удовлетворявайте искания, изразени чрез тръшкане – това затвърждава негативния модел
При автоагресия, особено ако е честа или тежка, потърсете помощ от детски психолог или психиатър.
Кога е време за консултация със специалист?
Ако детето често проявява автоагресия, има промени в поведението, изолира се или не може да контролира емоциите си, това е сигнал за по-сериозен проблем. В България има детски психолози и психиатри, макар достъпът до тях да е ограничен извън големите градове. Специалистите подчертават, че ранната намеса е ключова.
"Давайте на мъника повече обич, нежност и внимание! Търпение, търпение и търпение+разбиране, много ласки и любов! Тези капризи и изблици на автоагресия ще отшумят след няколко месеца, ако не насилвате и обърквате детето," споделя един от експертите.
Родителят не трябва да се чувства виновен
Възпитанието е процес, в който няма универсални рецепти. Важно е родителите да не се чувстват виновни, ако детето им се тръшка или проявява автоагресия. Търсенето на подкрепа, информирането и консултацията с професионалисти при нужда са признаци на отговорно родителство, а не на провал.
Тръшкането и автоагресията не са винаги вина на родителя, нито са просто "глезотия". Те са част от сложния свят на детските емоции и често сигнализират за нужда от разбиране, подкрепа и понякога – професионална помощ.






















