Българите доплащат 37% от здравните разходи, което е двойно над средното за Европа

Населението в трудоспособна възраст в България е намаляло с 19,1% за периода от 2011 до 2021 година. Това се посочва в най-новия анализ на Икономическия и социален съвет (ИСС), приет на пленарна сесия. Експертите отчитат тревожна тенденция на застаряване на работната сила и сериозни дисбаланси в здравната система на страната.

Пет поколения на пазара на труда

Според данните на Съвета, в момента на трудовия пазар у нас си взаимодействат пет различни поколения. Това създава предизвикателства, но и възможности за икономиката, ако различията бъдат управлявани правилно.

Темпът на застаряване обаче е един от най-високите в Европейския съюз. За периода 2010 – 2024 г. медианната възраст на работната сила се е увеличила с над 4 пункта – от 41,5 на 45,7. Прогнозите сочат, че ако тази тенденция се запази, към 2050 г. средната възраст на работещите българи ще бъде между 50 и 60 години.

В анализа се обръща внимание и на огромния неизползван ресурс – над 600 000 души в трудоспособна възраст (15–64 г.) са икономически неактивни, като нито учат, нито работят.

Здравеопазване на кредит

Паралелно с демографския анализ, ИСС представи и данни за състоянието на здравната система. Основният извод е, че пациентите в България поемат непосилно финансово бреме. Личното доплащане достига 37% от всички здравни разходи, докато средното ниво за Европейския съюз е около 15%.

"Това създава сериозен риск от ограничен достъп до медицински услуги за уязвимите групи", се посочва в документа на Съвета.

Общите разходи за здравеопазване у нас възлизат на 7,5% от БВП, което е значително под средните европейски нива. Налице е и сериозен структурен дисбаланс – над 30% от бюджета на НЗОК отива за лекарства (при 17-18% в ЕС), докато за профилактика се отделят критично малко средства – едва около 2%.

Препоръки за реформи

Икономическият и социален съвет предлага пакет от мерки за справяне с проблемите:

• По-строг контрол върху разходите за лекарства;

• Увеличаване на средствата за профилактика до поне 5% от здравния бюджет;

• Въвеждане на механизми за ограничаване на задлъжнялостта на болниците;

• Намаляване на преките плащания от пациентите чрез разширяване на пакета услуги, покривани от касата.

От институцията настояват и за реално остойностяване на медицинските дейности, както и за по-справедливо заплащане на труда на медиците, за да се спре изтичането на кадри, особено на медицински сестри.