Здравеопазването изгълта 50 милиарда лева за последното десетилетие

България е държавата с най-големи доплащания в здравеопазването от страна на пациентите, въпреки че за последното десетилетие в сектора са налети колосалните 50 милиарда лева. Това заяви проф. Григор Димитров, член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), по време на 13-ия Национален здравен форум, който се провежда днес в столицата.

По време на презентацията си в "Интер Експо Център" проф. Димитров представи категорични данни за липсата на ефективност и нуждата от спешна промяна във философията на управление на сектора. Думите му се потвърждават и от официалните доклади на Европейската комисия, според които директните плащания от джоба на българския пациент достигат 34% от всички здравни разходи – дял, който е над два пъти по-висок от средния за Европейския съюз (15%).

Милиарди за лечение, стотинки за превенция

Структурата на разходите у нас разкрива дълбоките проблеми в системата. За последните десет години от инвестираните около 50 милиарда лева, лъвският пай от 23 милиарда лева е отишъл за болнична помощ. Още 14 милиарда лева са похарчени за лекарства, а за извънболнична помощ са отделени едва 7 милиарда лева.

„Около 75% от разходите, които правим, са за лекуване, за болнична помощ и за лекарства. Останалите са за профилактика и други дейности“, заяви Григор Димитров. Той беше категоричен, че системата е силно бюрократизирана, неефективна и се ползва с изключително ниско обществено доверие заради постоянно растящата финансова тежест върху болните.

Търговски цели и закон рекордьор по поправки

Проблемът се задълбочава от факта, че страната ни е на едно от първите места в Европа по брой болнични легла на глава от населението, но структурата им е създадена основно за задоволяване на търговски цели, а не на реалните медицински нужди.

„Здравето не е стока и трябва да се намери златното сечение между пазарни и социални подходи в здравеопазването“, подчерта представителят на НЗОК. Той призова за допускане на селективно договаряне от страна на Здравната каса и генерална промяна в лекарствената политика.

Липсата на дългосрочна стратегия е довела до хаос в нормативната уредба. Според специалиста секторът „изобилства от популистки решения“, а държавата се лута в инцидентни кръпки, които касаят предимно кадровите назначения по върховете. Показателен е фактът, че Законът за лечебните заведения е претърпял зашеметяващите 75 промени до момента.

Демографската криза е „проблемът на проблемите“

В анализа си проф. Димитров маркира и глобалните тенденции, които ще ударят родното здравеопазване съвсем скоро. На първо място той постави демографската криза, която определи като „проблемът на проблемите“.

Като допълнителни тежки предизвикателства експертът посочи огромните неравенства в доходите на населението, навлизането на изкуствения интелект, който радикално ще трансформира работните места, както и дългосрочните последици от военните конфликти по света, чиято цена тепърва ще се плаща в следващите години.