ИПИ предлага масови съкращения в администрацията и орязване на разходите
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0

Петър Ганев настоява за свиване на държавните разходи и реформи
Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи днес своя "Алтернативен бюджет 2026", в който залага драстични реформи за спасяване на държавната хазна. Експертите предлагат ограничаване на преразпределението на национални средства през бюджета до 38 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) и запазване на данъчната тежест върху труда и печалбите.
"Фокусът ни тази година е по-структурен - не просто как да „вържем“ бюджета следващата година, а какви са стъпките, които трябва да се направят, за да се обърне траекторията на публичните финанси," заяви старши изследователят в ИПИ Петър Ганев, цитиран от БТА.
Според икономистите, фискалната политика през последните две десетилетия показва опасна тенденция – когато разходите надхвърлят 40% от БВП, страната влиза в спирала на големи дефицити и растящ дълг. В настоящия проект за държавен бюджет за 2026 година са заложени разходи от над 45%, което според Ганев е рецепта за потенциална бюджетна криза.
Правилото 20/10 и масови съкращения
Едно от най-радикалните предложения на института е въвеждането на така нареченото "правило 20/10" за публичния сектор. То предвижда намаляване на броя на наетите в обществения сектор до максимум 20 процента от всички наети в икономиката и ограничаване на разходите за персонал до 10 процента от БВП.
"Изпълнението на тези две правила би означавало траектория за освобождаване между 50 000 и 100 000 души в публичния сектор в следващите три години," посочи Петър Ганев.
Планът включва премахване на автоматичните правила за формиране на заплатите, особено в силовите ведомства още от 2026 година, както и съкращаване на незаети щатни бройки. Според ИПИ това ще спести между 1,5 и 2 процента от БВП разходи в бюджета.
Опасността от "сценарий Румъния"
Главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов предупреди, че България се движи опасно близо до "сценария Румъния", където държавният дълг вече достига 60%.
"Данните показват, че България е на второ място след Румъния по номинален ръст на разходите, което е значително по-висок ръст от средния за страните от Централна и Източна Европа," отбеляза Лъчезар Богданов, цитиран от БТА.
Той допълни, че разходите за персонал в обществения сектор у нас са нараснали над 3,3 пъти в периода 2011-2024 година, докато населението в работоспособна възраст е намаляло с над 20%. Богданов подчерта, че благодарение най-вече на полицията и съдебната система, страната ни става лидер по разходи за вътрешен ред и сигурност в ЕС, достигайки 3,6% от БВП при средно европейско ниво от 1,7%.
Данъчни стимули вместо вдигане на налози
Вместо обсъжданото вдигане на осигуровките, от ИПИ предлагат запазване на данъчно-осигурителната тежест през 2026 година и дори възможност за нейното намаляване в следващите две години. Икономистите настояват за данъчни стимули за иновации и инвестиции чрез бърза амортизация за разходите за машини и оборудване.
В алтернативния бюджет са заложени още предложения за ограничаване на неефективни социални програми и субсидии, както и поставяне на твърди лимити в ръста на разходите за здравеопазване.























