Над половината от сезонните работници у нас са наети в област Бургас

Наемането на граждани от трети страни не води до изместване на българските работници, нито оказва натиск за задържане или намаляване на заплатите у нас. В същото време бизнесът изпитва остър глад за кадри, който местният пазар на труда трудно може да задоволи сам заради регионални и професионални разминавания, показва нов анализ на Института за пазарна икономика, цитиран от БТА.

Делът на чуждестранните кадри расте, но остава минимален

През 2025 година Агенцията по заетостта прогнозира 231 000 потенциални назначения в рамките на следващите 12 месеца. Макар това число да е с около 12% по-малко спрямо предходната година, то остава далеч над наличното предлагане на свободна работна ръка в страната. От средата на 2021 година регистрираната безработица в България се задържа в границите между 4% и 6%, което се равнява на около 140 000 до 165 000 души.

Икономическата картина показва сериозни диспропорции между отделните региони. В София безработицата трайно се задържа под 2%, докато в област Бургас туристическият сезон отваря огромен брой свободни позиции за кратко време. Показателен е случаят с област Благоевград, където едновременно се отчитат висока безработица и голямо търсене на персонал. Според икономистите това е ясен признак, че уменията на хората без работа и населените места, в които живеят, не отговарят на нуждите на местните предприятия, или че предлаганите условия и възнаграждения не успяват да привлекат кандидатите. Затова и преодоляването на кадровия дефицит налага различни подходи според спецификата на всеки регион и бранш.

Статистиката на Евростат към края на 2025 година отчита около 29 000 граждани от държави извън Европейския съюз с разрешение за пребиваване в България с цел работа. Техният брой се е увеличил почти пет пъти в сравнение с 2020 година. Дори когато се вземат предвид по-широките данни на Агенцията по заетостта — които включват общо 49 000 издадени разрешителни за годината, от които над 18 000 за сезонна работа — чуждестранните работници съставляват под 2% от всички 2,9 милиона заети лица в националната икономика.

Бургас и Варна поемат основния поток от сезонни работници

Най-детайлна е картината при краткосрочната сезонна заетост. През 2025 година властите са регистрирали точно 18 658 разрешения за 90-дневна работа на граждани от трети страни, като най-търсени са кадрите в хотелиерството и ресторантьорството. Над половината от тези работници са наети в област Бургас, където разрешителните са 8066, а на второ място се нарежда област Варна с 3022 разрешения.

Регионалните показатели опровергават опасенията, че вносът на персонал за летния сезон оставя местните жители без препитание. Областите с най-висок дял на чуждестранни сезонни кадри не отчитат спад в общата заетост, нито забавяне в ръста на доходите. Точно обратното — в област Бургас, където концентрацията на сезонни работници от трети страни е най-голяма, средните заплати през 2025 година се увеличават по-бързо от средното темпо за страната, а пазарът на труда бележи стабилно възстановяване след спада от периода на пандемията.

Между 2020 и 2025 година възнагражденията в сектора на хотелиерството и ресторантьорството са нараснали с близо 110%. Въпреки че заплащането в бранша остава сравнително ниско спрямо други сектори, темпът му на растеж е сред най-високите в икономиката. Тези данни се потвърждават и от редица европейски проучвания, включени в анализа на Института за пазарна икономика. В Чехия например масовият прием на украински бежанци не е довел до сътресения или ръст на безработицата сред местното население, а в Дания притокът на чуждестранни работници е стимулирал пренасочването на местните кадри от физически труд към по-сложни и по-висококвалифицирани дейности.

Демографската криза ще свие работната сила с 800 000 души

Включването на неактивните български граждани на пазара на труда остава ключова задача, но икономистите предупреждават, че реалният резерв е силно ограничен. Голяма част от младите хора, които не работят, всъщност са ученици и студенти, а други срещат здравословни, семейни или териториални пречки да започнат работа.

Дългосрочните демографски прогнози на Националния статистически институт очертават още по-сериозно предизвикателство пред бизнеса. Очаква се населението в трудоспособна възраст в България да се стопи от около 3,9 милиона души днес до 3,1 милиона през 2050 година. Това свиване с близо 800 000 души неизбежно ще задълбочи глада за персонал, особено в регионите и индустриите, които вече изпитват хроничен недостиг на хора. Поради тази причина от Института за пазарна икономика посочват, че привличането на работници от трети страни ще бъде необходим инструмент за поддържане на икономиката, който трябва да върви паралелно с преквалификацията и активирането на местната работна сила.