Най-тежко е положението в здравеопазването, строителството и туризма

Над 300 хиляди души не достигат на пазара на труда у нас, сочат данните на работодателските организации. В същото време около 250 хиляди българи в трудоспособна възраст не работят и не учат. Тази година ще бъде рекордна по брой внесени кадри от трети за ЕС страни, като разрешителните за работа вече надхвърлят 35 хиляди.

"Около 70% от работодателите твърдят, че не могат да намерят подходящи специалисти, дори физическа работна сила. Най-сериозни трудности се изпитват в сектор здравеопазване, в строителството, в образованието, в туризма, селското стопанство," обясни Томчо Томов, директор на Националния център за оценка на компетенциите към БСК.

Агенцията по заетостта съобщава, че в момента в бюрата по труда има 9500 заявени свободни позиции. Предварителни данни от тяхно проучване показват и кои са най-търсените професионалисти.

"Тази година професията, която се оценява като най-търсена и най-много работодатели са я посочили, е машинен оператор. Следват строител, сервитьор-барман, както и готвачи, шивачи, заварчици," поясни Габриела Горанова-Димчева, заместник-директор на Агенцията по заетостта.

Младите специалисти търсят по-добри условия

На фона на недостига на работна ръка, много млади хора не могат да намерят подходяща реализация по специалността си. Михаела Стефанова и Велислава Стаматова от Силистра са завършили кинезитерапия, но дълго време са работили като сервитьорки, защото в родния им град нямало подходящи позиции.

"Мъча се седем години на държавна работа, буквално мъка. Като сервитьорка взимах повече пари. Държавната работа е един убиец. Два месеца работих без заплата, защото в малкия град нямаше друга реализация," споделя Михаела Стефанова.

Внос на работна ръка

Предвид недостига на кадри, българските работодатели все повече се обръщат към внос на работници от чужбина. Най-често в страната идват хора от Узбекистан, Турция, Киргистан, Непал, Индия и Индонезия.

"Тази година ще бъде рекордна по брой издадени регистрации в България по брой работещи лица от трети страни извън Европейския съюз," коментира Томчо Томов.

Връщат се и българи от чужбина

Паралелно с вноса на работници се наблюдава и друга тенденция – връщането на българи, работили в чужбина.

"Само тази година са около 60 хиляди. От 2,5 милиона българи извън страната, за един период от две три години в страната са се завърнали към 400 хиляди," добави Томов.

Предизвикателства с неактивните на пазара на труда

Експертите отчитат, че извън пазара на труда остават около 800 хиляди българи, които не работят и не учат. От тях около 250 хиляди са младежи до 29-годишна възраст.

Особено предизвикателство представлява ниската заетост сред ромското население.

"Някъде около 3% изцяло в България ромите са с висше образование, някъде 6% и половина са със средно образование, а останалите роми са неграмотни," каза Иван Калинов, представител за България на Световна федерация на ромите.

Бюрата по труда предприемат все повече инициативи за активиране на неработещите.

"Вече сформираме мобилни екипи, които да достигат до лицата. На практика ще се свързваме с тях. Случай по случай техните казуси ще бъдат разглеждани," коментира Йоана Терзиева, директор на Бюро по труда – Русе.