Индексът на данъчната тежест отчита безпрецедентни стойности през годината

За четиринадесета поредна година Институтът за пазарна икономика отчита рекордно висока стойност на индекса на местната данъчна тежест в България, съобщават от организацията. Показателят, който измерва нивата на четири ключови налога спрямо законово допустимите граници, достига 56,5 по скалата от нула до сто.

Масово повишаване на ставките

Индексът, обхващащ имотния налог за юридически лица, данъка при възмездно придобиване на имущество, автомобилния данък и патентния налог за търговия на дребно, нараства, когато повишенията в различните общини надвишават пониженията. През 2026 година са увеличени 128 ставки, което представлява втората най-висока стойност от 2014 година насам. Изключение прави единствено въвеждането на екокомпонентите при автомобилния данък преди седем години.

Въпреки че през настоящата година са понижени рекордните 66 ставки, общата данъчна тежест продължава да расте. Данните показват, че стойността на индекса се повишава в 86 общини, докато спад се отчита едва в 44. Според експертите промените следват ясна цикличност – в началото на мандатите на общинските съвети данъците се повишават по-често, но с наближаването на местните избори тази тенденция се обръща.

Регионални различия и тенденции

На регионално ниво се наблюдават сериозни диспропорции. В общини като Поморие, Царево и Павел баня ставките са изключително близо до максимално допустимите по закон, като индексът им достига близо 80 точки. На противоположния полюс са Медковец и Калояново, където показателят е под 25 точки, задържайки данъците близо до законовия минимум.

Данъчната тежест в Русе е скочила с над 65,5%.

Традиционно най-високи са местните налози в туристическите центрове и големите областни градове, докато по-малките населени места поддържат по-ниски нива. Анализаторите обаче отчитат, че през годините почти всички общини постепенно увеличават данъците си, което прави това разграничение все по-слабо изразено.

Свиване на финансовата самостоятелност

Растящата данъчна тежест е следствие от дългосрочното изоставане на собствените приходи на общините спрямо макроикономическите показатели. Основната причина е статичната данъчна база. Размерът на търговските площи, мощността на автомобилите и данъчните оценки на имотите не нарастват успоредно с икономиката, за разлика от доходите и цените на стоките.

Това води до постоянна ерозия на способността на местните власти да покриват разходите си. Увеличаването на ставките остава единственият им инструмент, но той има политическа цена и законови ограничения. Докато преди десет години общините са покривали средно над 40% от разходите си със собствени приходи, през 2024 година това покритие спада до едва 25%.

За решаване на проблема Институтът за пазарна икономика предлага две ключови реформи. Първата е прехвърляне на една пета от постъпленията от подоходния данък, или 2% от дохода, директно към общинските бюджети. Втората мярка е актуализация на данъчните оценки на имотите, които не са променяни от 2009 година. В момента разликата между тях и реалните пазарни цени в големите градове достига от два до пет пъти. Експертите подчертават, че подобна реформа изисква и въвеждане на механизъм за автоматична индексация спрямо динамиката на имотния пазар, което ще осигури по-голяма гъвкавост във фискалната политика на местната власт.