Имотните данъци носят едва два процента приходи

Управляващите в България обмислят въвеждането на по-висок данък върху второ и трето жилище, което предизвика сериозни дебати сред експертите поради липсата на техническа готовност в общините. В сутрешния ефир на NOVA икономистът Димитър Събев и финансовия журналист Петър Илиев изразиха скептицизъм относно ефективността на готвената мярка и предупредиха, че тя лесно може да бъде заобиколена чрез прехвърляне на собственост.

Сегашното облагане и дупките в системата

Финансовият журналист Петър Илиев припомни, че в България и в момента съществува форма на прогресивно облагане на недвижимата собственост съгласно Закона за местните данъци и такси. Основното жилище, в което собственикът живее, се ползва с 50% намаление от налога. По думите на Илиев: „Първият имот се облага с намаление от 50 процента, тоест плащаме половин данък. Разбира се, размерът зависи и от местоположението на имота“.

Към момента обаче липсва каквато и да е яснота как точно ще бъде реализиран новият данък и какви критерии ще залегнат в него. Основният препъникамък е липсата на координация между отделните местни власти. „Това е само предложение. Общинските власти в София дори не знаят общия размер на имотите, върху които трябва да се начислява данък. Някой може да посочи, че основното му жилище е в София, но да притежава и имот в Каспичан и така да се възползва от по-ниско облагане“, даде пример финансовият журналист. Илиев постави и въпроса защо се обсъжда облагане спрямо броя на жилищата, а не според тяхната обща площ или реална пазарна стойност.

Скептицизъм за приходите в хазната

Докторът по икономика Димитър Събев отбеляза, че данъчната система трябва да се разглежда като цялостен механизъм, а не на парче. Той подчерта, че имотните налози имат пренебрежимо малък дял в държавния бюджет. „Данъчната система е съвкупност от данъци, които пълнят нашата каса. Данъкът върху имотите осигурява под 2 процента от данъчните приходи в България, което го прави сравнително незначителен. В други държави делът е значително по-висок. Средното за Европа е около 5 процента“, посочи икономистът.

Според него данъците имат и важна регулаторна роля на макроикономическо ниво, особено на фона на сериозните изкривявания на пазара у нас. „Някои хора държат по пет-шест жилища само като инвестиция, а младите семейства не могат да си купят дом“, коментира Събев. Въпреки това той остава скептичен за успеха на готвените промени поради липсата на развита инвестиционна култура в страната и очакваната обществена съпротива. „Този данък много лесно може да бъде заобиколен. Хората започват да прехвърлят имотите си на децата си и така плащат по-малко данъци“, предупреди експертът.

Две десетилетия без актуализация на оценките

Експертният дебат идва на фона на по-широките планове на правителството за данъчна реформа. Представители на Националното сдружение на общините в Република България вече получиха уверение от властта, че актуализацията на данъчните оценки ще стартира още в рамките на настоящата година. Данъчната база за имотите у нас не е променяна в същината си от близо 20 години, което я прави безвъзвратно остаряла и напълно разминаваща се с пазарните реалности в големите градове.

Техническото изпълнение обаче остава най-сериозното предизвикателство пред данъчните служби. Ако информационните системи на големите общини като София, Бургас или Русе не бъдат спешно свързани в единна мрежа, държавата няма да разполага с механизъм, чрез който да установи кой колко имота притежава на територията на цялата страна. Икономистите предупреждават също, че всяка необмислена стъпка към рязко вдигане на налозите за допълнителни жилища може веднага да се пренесе върху крайната цена на наемите и да натовари допълнително потребителите.