Известният диригент разказа за трудния си път

Известният български диригент Йордан Камджалов сподели откровено за огромните лишения, глада в Берлин и разочарованието си от родната културна реалност в ефира на NOVA. В емоционално интервю пред журналиста Мариян Станков – Мон Дьо, излъчено на 21 юни 2026 година, маестрото разказа за личния си път от ученическите чекмеджета с композиции до световното признание, като отправи остри критики към комерсиализацията на образованието и изкуството у нас.

Студентски години на ръба на оцеляването

Музикалният път на маестрото започва още в осми клас, когато започва да композира първите си творби. Той обаче признава, че дълго време ги е пазил в тайна от околните. „Криех ги по чекмеджетата“, споделя той и допълва с присъщата си взискателност: „Може като стана пенсионер да покажа някакъв композитор, но при толкова много велики композитори да показвам моите измишльотини не ми се вижда сериозно.“

Едно от ранните му произведения носи символичното име „Незатихване“ — дума, предизвикала недоумение дори у неговата тогавашна учителка. Камджалов е категоричен, че все още се намира в това състояние. Тази вътрешна сила го превежда и през тежките студентски години в Берлин, когато в продължение на месеци се храни само с хляб и ябълки между репетициите в Берлинската филхармония. Този опит по-късно го вдъхновява да създаде своя фондация, водена от убеждението, че големите мечти се раждат чрез преодоляване на ограниченията, а не в уюта.

Парадоксите на космополитното признание

Диригентът посочва един от големите парадокси в своята кариера — сериозното разминаване между оценката у нас и в чужбина. „Винаги съм бил отхвърлян на провинциално ниво и винаги съм бил обичан, обожаван, приеман на космополитно ниво“, подчертава той. Според него истинският блясък в живота изисква изпитания и сериозни контрасти, оприличавайки ги на светлосенките в живописта.

По думите му, нещо трябва да потъне в тъмнина, за да изпъкне пламъкът. Трудностите избистрят съзнанието и пренареждат ценностите по неповторим начин. „Ако човек не е ял няколко дни, една хапка хляб, една ягода, биха били нещо сензационно“, дава пример Камджалов, превръщайки житейската метафора във водеща философия за творческия си възход.

Служене в едно блатясало пространство

Въпреки международния си успех, диригентът избира да се върне и да твори в родината, макар да изпитва разочарование от настоящата среда. „Аз нямам един ден, една секунда нямам трудов стаж в България“, разкрива той пред Мон Дьо. Маестрото не разглежда дейността си като стандартна професия, а като мисия за създаване и служене на обществото.

Камджалов описва страната ни като „едно варварско, блатясало пространство“, в което обаче оцеляват „най-благородните същества“, сравнявайки ги с делфини в блато. Той изразява разочарование и критикува засилващата се комерсиализация на културата и образованието. „Омръзна ми от това продаване на билети. Аз търся начин да напусна тази зона. Цялата супер култура и образование продават, продават, продават, а народът става все по-беден“, заявява диригентът, който мечтае за безплатна културна просвета.

В края на разговора той си спомня за своята баба Цанка, която го е съветвала да бъде като останалите, за да не страда. Маестрото обаче избира коренно различен път. „Аз направих пълната противоположност на това, което тя ми каза“, заключва Йордан Камджалов. Пълната версия на интервюто с Кристин Илиева може да бъде гледана в YouTube канала „Мон Дьо: Храмът на историите“.