Имунолози сравниха новата заплаха с варианта "Омикрон" на коронавируса

Български инфекционисти и имунолози категорично отхвърлиха възможността за възникване на масова епидемия от хантавирус в Европа, съобщават от "NOVA". Успокоението идва на фона на първия по рода си взрив на щама "Андес" на борда на круизния кораб "MV Hondius", който предизвика мащабна операция на Световната здравна организация (СЗО) по евакуация и проследяване на 147 пътници и членове на екипажа.

Първи случай в круизна среда

Сигналът за група пътници с тежко респираторно заболяване на борда вдигна на крак международните здравни власти в началото на месеца. Според работната хипотеза на СЗО, първичният случай на зараза не е възникнал в Европа, а пътникът се е инфектирал чрез екологична експозиция в Аржентина, преди корабът да отплава на 1 април.

Канадската агенция за обществено здраве определи ситуацията като първото документирано огнище на вируса в затворена круизна среда. Въпреки че СЗО оценява риска за широката общественост като нисък, властите продължават международното проследяване на контактите заради дългия инкубационен период на болестта, който варира от 1 до 8 седмици.

Трудно предаване на инфекцията

Щамът "Андес", характерен за Латинска Америка, е единственият от семейството на хантавирусите, който може да се предава от човек на човек. Според специалистите обаче, той няма нищо общо с високозаразните респираторни патогени като коронавирусите.

За сравнение – един носител на COVID-19 (вариант "Омикрон") може да предаде заразата на до 15 души, докато при хантавируса един инфектиран може да разболее максимум двама, и то само при изключително специфични условия.

„Човек се заразява, когато влезе в контакт с телесни течности от голям набор мишевидни гризачи. Много труден е механизмът на предаване на инфекцията от човек на човек - вирусът изобщо не е толкова заразен, колкото други вируси като например варицела или грип. Това са изключително заразни инфекции. Тук няма абсолютно нищо общо - за да се предаде от човек на човек, трябва изключително интимен контакт“, обясни инфекционистът Трифон Вълков.

Внесена зараза, а не локален взрив

Трудността при ранното диагностициране идва именно от дългия скрит период на инфекцията, което обяснява и появата на симптоми едва по време на плаването.

„Иначе казано, вие може да сте посетили едно място, на което има гризачи, и да сте имали контакт. И след това заразени да се качат на този кораб“, заяви Андрей Чорбанов, ръководител на департамент „Имунология“ в Българската академия на науките (БАН).

Според него фокусът трябва да остане върху международния контрол на контактните лица от кораба. „Не трябва да се изключва локална епидемия при близък контакт с болни, но що се отнася до масова епидемия, именно заради начина на предаване - смятам, че ще бъде много трудно да представлява сериозен проблем“, допълни имунологът.

Науката познава над 25 различни вида хантавируси в световен мащаб, но рискът те да предизвикат неконтролируема вълна на Стария континент към момента е практически нулев.