В приоритетите на мнозинството липсват острите проблеми на хората

Приоритетите, заявени от парламентарното мнозинство в началото на новия политически сезон, се различават коренно от тези, които президентската институция смята за важни. Плавното преминаване към еврото не може да бъде приоритет само по себе си. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова пред журналисти във Велико Търново.

"Еврото е парична единица, инструмент за постигане на определени цели с определени политики. Днес не чухме обещание за такива цели и политики," подчерта Йотова.

Вицепрезидентът открои няколко кризисни ситуации, които според нея изискват незабавни действия. "300 хиляди българи са без вода. За разлика от правителството и от мнозинството аз смятам, че това е кризисна ситуация," заяви тя.

Йотова изрази тревога относно ръста на цените при запазване на същите доходи. "Страховете на хората са оправдани как ще посрещнем зимата," допълни вицепрезидентът.

Съмнения за изпълнение на критериите за еврозоната

На въпрос дали страната ни ще отговаря на критериите за 3-процентов бюджетен дефицит към 1 януари догодина, Йотова посочи, че инфлацията продължава да расте въпреки уверенията за покриване на Маастрихтските критерии.

"Ако продължаваме така, към началото на следващата година няма да ги изпълняваме. Впрочем съмнително е дали сме ги изпълнявали реално и при подаването на искането на конвергентните доклади. Помните шумно рекламираната в началото на годината дупка от 18 млрд. лв., която изчезна за 24 часа," коментира Йотова.

Репутационни щети след инцидента с Урсула фон дер Лайен

Вицепрезидентът определи ситуацията със заглушения GPS сигнал на самолета на председателя на Европейската комисия като тежък репутационен удар върху България.

"Правителството не направи достатъчно по този въпрос. Ако то е подало информация към Европейската комисия за конкретна руска намеса срещу Урсула фон дер Лайен, за да бъде изчистен образът на България, трябва да се проведе разследване и виновните да бъдат наказани. В противен случай става въпрос за пробив в националната сигурност на страна член на Европейския съюз," заяви вицепрезидентът.

Тя подчерта, че министър-председателят трябва да убеди европейските партньори и генералния секретар на НАТО, че подобни инциденти се случват постоянно, както самият той е признал, в противен случай съмненията към страната ни ще се засилват.

Инвестиции от европейския инструмент SAFE

Относно европейския инструмент SAFE, Йотова съобщи, че България е подала искане за финансиране между 2 и 3 млрд. евро, като през октомври трябва да представи националната програма за инвестиране на тези средства.

За сравнение, вицепрезидентът посочи, че Румъния е заявила около 20 млрд. евро, а Полша – около 30 млрд. "Нямаме информация и дали ще участваме в закупуването на оръжие за Украйна от САЩ със средства от националния бюджет. Това е основен дебат в редица европейски държави, а ние се държим като провинция," подчерта тя.

Запитана за полемиката между изпълнителната власт и президента относно назначаването на председател на ДАНС, вицепрезидентът заяви, че държавният глава е бил категорично ясен в своите аргументи.