България е просто „пералня“ на схемата, заяви дипломатът

"Най-рядкото качество на политиците е да възприемат избирателите си като техни работодатели и да признават грешките си", заяви дипломатът и енергиен експерт Илиян Василев в своя позиция в социалните мрежи. Според него опитите на президента Румен Радев да оправдае споразумението с турската компания "Боташ" са лишени от фактическа опора и прикриват тежка икономическа отговорност.

Митовете за "газовото спасение"

Василев посочва, че официалният наратив, според който договорът е бил единственото спасение след спирането на доставките от "Газпром", е напълно невярен. Към момента на подписването му през януари 2023 година, интерконекторът с Гърция (IGB) вече е функционирал от три месеца, а азерският газ е текъл в пълен обем.

"Проблемът с дефицита беше преодолян с помощта на Америка и Европейската комисия", припомня дипломатът. Според него договорът е по-скоро опит за политическа противотежест на гръцката връзка и стремеж на Румен Радев да концентрира власт, наподобявайки управленския модел на Бойко Борисов.

Капан за милиарди

Хронологията на събитията разкрива поредица от неизгодни решения. Договорът е сключен за срок от 13 години без възможност за предоговаряне или прекратяване без изплащане на пълната сума до края на периода. Това обвързва "Булгаргаз" с плащания, които според оценки на енергийни експерти и данни от парламентарната комисия, могат да достигнат до 6 милиарда лева.

В момента България плаща такса за пренос в Турция, която е три пъти по-висока от пазарната, при това за капацитет, който реално не се използва. "Защо го сключват на по-висока цена? Защо за 13 години?", пита Василев, подчертавайки, че политическата отговорност за този "абсурд" се носи директно от "Дондуков" 2.

Кой печели от схемата?

Анализът на Илиян Василев показва, че реалните печеливши от сделката са "Боташ", Унгария и Русия. Тъй като в България влиза т.нар. "микс", липсват ясни доказателства, че през границата не преминава руски газ, преименуван на турски. Така страната ни се превръща в "платна пералня" за руските енергийни интереси на Балканите, докато плаща огромна цена за това посредничество.

Дипломатът завършва с призив за повече откровеност, тъй като защитата на подобни грешки "на всяка цена" само задълбочава щетите за държавата.