Скопие се оплака във Виена от условията за европейско членство

По време на официално посещение във Виена, премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски заяви, че страната му е жертва на системен тормоз от държава членка на Европейския съюз. На съвместна пресконференция с австрийския канцлер Кристиан Щокер, македонският министър-председател изрази разочарование от блокирания път на Скопие към европейска интеграция и постави под въпрос легитимността на исканията, отправени към страната му, предаде БГНЕС.

Обвинения в двустранен натиск

Основният акцент в изказването на македонския премиер падна върху усещането за неравнопоставеност в преговорния процес. Той изтъкна, че условията за присъединяване са се отклонили от стандартните европейски изисквания.

"Имаме чувството, че процесът се билатерализира, а ние сме жертва на тормоз, упражняван от държава членка на ЕС на принципа: ние сме вътре, вие сте вън, ако искате да сте вътре, трябва да приемете нашите условия, в противен случай ще останете отвън. А тези условия нямат нищо общо с Копенхагенските критерии", категоричен бе Християн Мицкоски пред австрийските медии.

Попитан за плановете на своето правителство за деблокиране на процеса след проведените парламентарни избори в България, той посочи, че Скопие е готово за диалог със съседите си. Същевременно обаче настоя за получаване на твърди гаранции от Европейския съвет за запазване на македонската идентичност и уверения, че няма да бъдат отваряни нови двустранни въпроси в бъдеще.

Претенции за реципрочност

В изявлението си македонският министър-председател директно атакува София относно статута на македонската общност у нас, позовавайки се на решения на международни съдилища.

"Какво правим с македонската общност, която, за съжаление, в България не може да създаде неправителствена организация, камо ли нещо повече, въпреки че Европейският съд по правата на човека е постановил най-малко 14 решения, с които се иска от България да позволи поне регистрирането на неправителствени организации", попита Християн Мицкоски.

Безкрайната история на отстъпките

Според македонския държавен ръководител, гражданите на югозападната ни съседка са обезсърчени от постоянните искания за промени, датиращи още от началото на интеграционния им път.

"Междувременно сменихме знамето си, сменихме банкнотите си, няколко пъти променяхме Конституцията, а накрая сменихме и конституционното име. Нима има втори пример в Европа, който поне приблизително да може да каже, че е направил нещо като нас в името на европейската интеграция? Втори такъв пример няма. И сега от нас отново се иска промяна на Конституцията", допълни той по време на пресконференцията.

Официалните ангажименти на Скопие

Въпреки политическите декларации, официалните документи на Европейския съюз поставят ясни критерии пред Скопие. За да стартират реалните преговори, Северна Македония трябва да изпълни така нареченото "френско предложение", прието през 2022 година и одобрено от всички страни членки. Преговорната рамка изисква българите задължително да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция като държавотворен народ.

Освен това, двустранните протоколи към Договора за приятелство и добросъседство от 2017 година задължават македонската страна да не се намесва във вътрешните работи на България с цел признаване на малцинства. Споразуменията предвиждат още активни мерки срещу институционалния говор на омразата, реабилитация на жертвите на комунистическия режим и отваряне на архивите на бившите югославски тайни служби.