Нов доклад предупреждава, че промяна в хранителните навици може да спаси 15 милиона живота годишно

Дори ако светът спре изгарянето на въглища, петрол и газ утре, начинът, по който се храним, все още би могъл да повиши глобалните температури над 1,5 градуса по Целзий. Това е алармиращата констатация на новия доклад на комисията EAT-Lancet, публикуван на 3 октомври, в който участваха над 70 водещи учени от шест континента и 35 държави.

Според изследването почти една трета от всички емисии на парникови газове в света идват от храната – от метана, отделян от добитъка, през обезлесяването за фураж, до изкопаемата енергия за производство на торове. Хранителната система вече е най-големият фактор за прекрачването на петте от деветте планетарни граници – екологичните лимити, които регулират живота на Земята.

"Резултатите са отрезвяващи," заяви Йохан Рокстрьом, съпредседател на комисията и директор на Потсдамския институт за изследване на климатичното въздействие. "Само храната може да ни изведе над 1,5 градуса по Целзий – но именно храната може и да ни помогне да се върнем обратно."

Диетата, която може да спаси 15 милиона живота

Учените предлагат така наречената "диета за здравето на планетата", основана на плодове, зеленчуци, бобови култури и ядки, с умерени количества млечни продукти, птиче месо и риба, и значително по-малко червено и преработено месо. Ако светът следва този модел, това може да предотврати до 15 милиона преждевременни смъртни случаи годишно и да намали наполовина емисиите от хранителния сектор, според комисията.

Разходите за прехода се изчисляват между 200 и 500 милиарда долара годишно – далеч по-малко от 5 трилионите долара икономии от здравни и екологични ползи, които биха последвали, според доклада.

"Целта не е да се наложи почти вегански начин на живот," подчерта Уолтър Уилет, съпредседател на комисията и епидемиолог от Харвардския университет. "Диетата може да бъде адаптирана към местните традиции – от Средиземноморието до Азия, но посоката е ясна: повече растения, по-малко месо и захар."

Богатите носят най-голяма отговорност

Докладът разкрива, че богатите 30% от световното население са отговорни за над 70% от натиска върху околната среда, произтичащ от хранителните системи. Ако бързо развиващите се икономики възприемат западния модел на хранене, доминиран от месо, това според Уилет би било "пътят към екологична и здравна катастрофа".

Според комисията по-малко от 1% от световното население в момента живее в "безопасното и справедливо пространство", където правата и хранителните нужди на хората са задоволени в рамките на планетарните граници. Почти една трета от работниците в хранителния сектор получават под прожиточния минимум, докато над 1 милиард души остават недохранени, въпреки че глобално се произвежда достатъчно храна.

Европа отстъпи от амбициите си

Първият доклад на EAT-Lancet от 2019 година вдъхнови стратегията на Европейския съюз "От фермата до трапезата", стартирана от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен като част от Зелената сделка. Планът обещаваше да направи хранителната система на Европа "справедлива, здравословна и екологично устойчива".

Пет години по-късно обаче стратегията е практически изоставена. Под натиска на фермерски протести, индустриално лобиране и политическите последици от войната в Украйна, Европейският съюз тихомълком се отказа от най-смелите си реформи, според констатациите на комисията.

Храната като възможност

Въпреки предизвикателствата, експертите подчертават, че храната не е само заплаха, а и възможност. Бързите промени в начина на хранене, земеделието и управлението на отпадъците биха могли да донесат 5 трилиона долара годишно под формата на здравни и екологични ползи, според изчисленията в доклада.

"Храната е в сърцевината както на човешкото благополучие, така и на здравето на планетата," каза съпредседателят на комисията Шакунтала Тилстед. "Трансформацията трябва да гарантира правото на храна, справедлив труд и здравословна околна среда за всички."

Новото изследване предлага осем конкретни решения, включващи внедряване на устойчиви производствени практики, редуциране на храните за еднократна употреба, реформа на субсидиите и създаване на справедливи системи за труд в сектора.