Над 80 процента от съдържанието в новата програма е посветено на християнството

Въвеждането на предмета „Религия и добродетели“ в българските училища няма да застраши светския характер на образованието, нито ще доведе до религиозна индоктринация или разделение между децата. Основната цел на неконфесионалното обучение е учениците да придобият обща култура за различните вероизповедания и да изградят морални ценности, заяви учителят Ана Господинова, координатор на екипа по неконфесионално религиозно образование и един от авторите на учебниците по предмета, в предаването „България, Европа и светът на фокус“ с водещ Цоня Събчева по Радио „Фокус“.

Знания вместо догми и защита срещу радикализация

Новата учебна програма залага на културния и познавателния подход, а не на проповядването на конкретна вяра в класната стая. Според авторите на учебното съдържание ясната граница между богословието и светското знание гарантира, че училището остава неутрална територия.

„В неконфесионалната програма по предмета „Религия и добродетели“ основната идея е децата да се запознаят с различни религии и да развият добродетели. Няма индоктринация, няма религия, а има знания за религията“, обясни Ана Господинова в ефира на Радио „Фокус“.

Тя допълни, че опознаването на различните вероизповедания ще насърчи толерантността и разбирателството между учениците, особено в смесените райони на страната. „Когато тези деца бъдат запознати с другите религии, те ще имат повече знания и по-голямо разбиране, а няма да има разделение“, подчерта преподавателят.

В отговор на обществените опасения, че темата може да отвори врата за чуждо влияние или крайни течения, координаторът на екипа защити обратната теза — че именно липсата на базови познания прави младите хора уязвими.

„Познанието за религията, религиозната грамотност, ще ги отдалечи от радикализацията, защото когато има радикализация, тя е на базата на непознаване“, коментира Господинова.

Четири световни религии и график за горните класове

Учебниците за неконфесионално обучение от първи до девети клас вече са напълно завършени. В тях са представени четири основни световни религии — християнство, ислям, будизъм и юдаизъм. По думите на Господинова над 80% от цялото учебно съдържание е посветено на християнството и различните му конфесии. Темите са поднесени през исторически, културен, нравствен и философски поглед, като специално място е отделено и на религиозното изкуство.

Авторите категорично отхвърлят твърденията, че новият предмет може да подмени светската рамка на българското училище. „Няма такива рискове. Светският характер на образованието е толкова дълбоко залегнал във всички програми, по които децата се обучават, че такова изместване е недопустимо и невъзможно“, заяви Ана Господинова.

Успоредно с това продължава подготовката на учебните комплекти за гимназиалния етап — за десети, единадесети и дванадесети клас. Те трябва да бъдат предадени в Министерството на образованието и науката до 22 април 2027 година. „Надявам се през лятото, преди следващата учебна година, да бъдат готови, ако всичко е наред“, допълни съавторът на програмата.

Ролята на Светия синод и контролът на МОН

По повод настояването на Светия синод да участва пряко в оценяването на новите учебници и в подбора на учителите, Ана Господинова очерта ясна разделителна линия между конфесионалното и неконфесионалното направление. Според нея правомощията на църковното ръководство трябва да останат само в рамките на профилираното православно обучение.

„Според мен ролята на Синода и полето му на действие е само върху православната част. Не виждам как би се включил в неконфесионалната програма и исляма“, посочи тя.

Преподавателят припомни, че всички вече готови учебници са преминали през строга процедура за одобрение от експерти, определени от Министерството на образованието и науката.

„Специалистите разглеждат всяка страничка, всяка дума, всяка картинка, които ние сме направили. След тяхното одобрение следва подписът на министъра и чак тогава тези учебници стават използваеми“, обясни Господинова.