Лекотата, с която Кирил Петков влезе в политиката е притеснителна

Многодумието, с което до днес парира прости журналистически въпроси също са притеснителни и напомнят ранния цар и късния Цветан Цветанов, пише Мартин Карбовски в Lentata.

Рефлексията на новия премиер да говори “позитивното нищо” е дори вече дразнеща.

Това, че Кирил Петков бави топката и не взима важни решения във вътрешната политика може да ни излезе през носа...

Но всичко това щеше да е простимо в първите сто дни на управлението, ако не беше Македония. На плещите на тази симпатична нова политическа звезда, повече телевизионна, отколкото политическа, повече куха, отколкото смислена - на нея се пада да загуби или да спечели Македония.

Ни повече, ни по малко.

Македония ще влезе в ЕС и това е чудесно.

Влезе ли такава каквато е, ние ще я загубим завинаги. Българинът ще плаче и ще милеее за Македония завинаги. Няма да се примирим.

Завинаги.

Кирил Петков трябва да види две неща - новините от Скопие, които са ясни - последната среща на Петков беше кратка и неуспешна - Пендаровски е доволен и леко нагъл, а българите в Македония са озадачени (меко казано) и леко тъжни.

Второто нещо, което Петков трябва да види е графитите пред офиса на политическата си партия. Графитите го наричат “предател”.

Той предател още не е. Но може да оплеска нещата с Македония.

Дали ще ги види тия знаци Петков?

Като го гледаме с какви журналистически и пиарски екипи се е заобиколил, може и да пропусне македонския проблем. А това историята няма да му го прости.

Да се хвалиш със самолетна линия до най-романтичната част на българската история е палиативна, лицемерна идея.

Дали тая идея предшества загуба на идеята за териториална или поне етническа цялост - има секунди да разберем. Или да разбереМЕ.