Берлин настоява за решения с мнозинство във външната политика

Германският външен министър Йохан Вадефул призова Европейския съюз да премахне изискването за единодушие при вземането на ключови решения във външната политика и сигурността, съобщават от германската информационна агенция DPA. В програмна реч пред фондация "Конрад Аденауер" в Берлин дипломатът изтъкна, че настоящият механизъм позволява блокът да бъде държан като заложник на тесни национални интереси.

По думите му Брюксел трябва да има възможността да действа много по-бързо, разчитайки на решения с квалифицирано мнозинство или чрез споразумения между по-малки групи от държави членки. Към момента в рамките на съюза това мнозинство изисква подкрепата на поне 15 от 27 държави, представляващи над 65% от населението.

"Когато става дума за сигурност, принципът на единодушието може да ни постави в екзистенциална опасност, защото това са въпроси на живот и смърт", заяви категорично Йохан Вадефул.

Блокади и санкционни механизми

Дебатът за реформиране на европейските институции се изостри след системното блокиране на ключови решения от страна на досегашния унгарски премиер Виктор Орбан. Той многократно забавяше приемането на санкции срещу Русия и финансова помощ за Украйна, включително последното споразумение за заем на стойност 90 млрд. евро. Според дипломатически източници, убедителната загуба на Орбан на изборите в Унгария в средата на април е донесла сериозно облекчение за лидерите в 27-членния блок.

В тази връзка Вадефул настоя Брюксел да получи по-големи правомощия за спиране на европейски средства към държави, които нарушават общите ценности и правилата за върховенство на закона.

Поетапно присъединяване на нови членки

Относно разширяването на Европейския съюз, германският първи дипломат се обяви категорично за създаването на "структуриран поетапен процес". Той защити идеята новите държави да преминават през постепенна интеграция в различните структури на съюза, преди да получат право на пълноправно членство. Според Берлин този подход значително ще намали опасенията от преждевременното им присъединяване.

Съпротивата срещу реформата

Искането за промяна в начина на гласуване надгражда инициативата от 2023 година, когато девет държави от така наречената "Група на приятелите" поискаха реформа във външната политика заради нуждата от по-бърза реакция на фона на глобалните конфликти.

Процесът обаче среща сериозен отпор. По-малките държави членки изразяват опасения, че премахването на ветото ще ги остави напълно доминирани от големите икономики. Алтернативни критични гласове описват пълното отпадане на единодушието като политически нереалистично и предлагат компромисен вариант – "разширено вето", което да изисква подкрепата на минимум четири държави, за да блокира дадено решение.