Изследване доказва негативен ефект върху човешкия мозък

Гледането на кратки видеоклипове в социалните мрежи драстично намалява способността на мозъка да запаметява нова информация. Това става ясно от мащабно проучване, публикувано в научното списание Communications Psychology, което изследва когнитивния контрол при потребителите на популярни платформи, съобщават от "Агенция Фокус".

Илюзия за бързо знание

Платформи като TikTok, Instagram Reels и YouTube Shorts създават измамно усещане у потребителите, че усвояват нови знания бързо и безпроблемно. Реалността обаче се оказва коренно различна. Учените са категорични, че хората, които консумират съдържание чрез кратки клипове, много по-трудно задържат информация в сравнение с тези, които гледат по-дълги формати със същата тематика. Разминаването не се отразява само на тестовете за знания, но и на самите физиологични процеси в мозъка.

"Работната памет функционира като малка работна маса, където мозъкът временно обработва информацията. Когато постоянно пристигат нови образи и звуци, предишната информация се потиска, преди да може да бъде съхранена в дългосрочната памет," обясняват изследователите механизма на проблема.

Променена мозъчна активност

За да докажат тезата си, авторите на проучването провеждат три независими експеримента. В първия етап 180 студенти са разделени на две групи, като и двете гледат десет минути пътеписно съдържание. Едната група проследява цялостен видеоклип, докато другата получава същата информация, но нарязана на кратки сегменти. Въпреки идентичния обем данни, втората група се представя значително по-слабо на последващите тестове за памет.

При втория експеримент с нови 185 студенти е въведено допълнително условие – участниците са предупредени предварително, че ще бъдат изпитвани. Дори при наличието на съзнателно усилие за концентрация, зрителите на кратките формати отново показват по-лоши резултати.

Реакция на моментни стимули

Най-категорични са резултатите от третия експеримент, при който участниците са наблюдавани с функционален магнитен резонанс. Данните от сканирането разкриват, че дългите видеоклипове активират успешно зоните в мозъка, отговарящи за вниманието, организацията на данните и дългосрочната памет.

За разлика от тях, кратките формати намаляват синхронизацията в тези ключови центрове и вместо това стимулират регионите, които реагират първосигнално на внезапни външни дразнители – бързи смени на кадъра, силни звуци и агресивни визуални ефекти.

Въпреки тревожните данни, изследователите уточняват, че кратките клипове не увреждат трайно мозъка и могат да бъдат полезни като бързо въведение в дадена тема или демонстрация на просто умение. Проблемът възниква единствено когато този фрагментиран формат се използва като основен инструмент за овладяване на сложна материя, тъй като мозъкът се нуждае от време и приемственост, за да изгради трайни невронни връзки.