Всички знаем, че Кока-колата вреди. Но не знаем колко точно. След като разбрахме, че диетичната кока-кола е блъскана с аспартам, вместо със захар, днес ще надникнем в обикновената кока-кола. Оказва се, че и тя е не по-малко вредна, пише BIG5.bg.

Вариантът на подсладител, предлаган в България, е фруктоза, а не както се предлага в Гърция и както е по оригиналната рецепта.

Най-големият производител на безалкохолни напитки у нас, който притежава изключителното право да бутилира продуктите на The Coca-Cola Company е компанията Hellenik България. За производството на напитките се използва сироп или концентрат, пише на сайта на дружеството. 

За повечето хора фруктозата не постъпва основно от природните й източници. Не се набавя главно и от захар, която е 50% фруктоза, а под формата на High Fructose Corn Syrup (HFCS) или популярният по етикетите глюкозо­-фруктозен сироп. Той се добива чрез ензимна хидролиза на царевично нишесте и е изключително богат на фруктоза. Тъй като е 75% по-­сладък от захарта, по-­евтин и по­-траен, HFCS се използва в страшно много храни и напитки. Има няколко вида глюкозо­ фруктозен сироп, но най­-използвани са HFCS 42 и HFCS 55. HFCS 42 съдържа 42% фруктоза и се използва за приготвянето на сладкарски изделия. HFCS 55 е съставен от 55% фруктоза (повече дори и от захарта) и се употребява в производството на безалкохолни напитки.

И докато консумацията на обявената за „бяла отрова” трапезна захар е намаляла значително през последните години, то консумацията на фруктоза под формата на глюкозо­фруктозен сироп се е увеличила над два пъти и половина.

Фруктозата стимулира панкреаса да произвежда много инсулин, което се свързва с качването на излишни килограми. От друга страна, фруктозата не изисква инсулин и не стимулира инсулиновата секреция, с което е спечелила славата си на диетична захар, подходяща и за диабетици. Но освен инсулин, тя не стимулира производството на хормона лептин. Той е известен като „хормон на ситостта”, тъй като изпраща сигнал към мозъка да спрем да ядем. Така фруктозата може да ви подведе да ядете повече, отколкото имате нужда.

Изследвания направени в Университета в Мичиган показват, че при голяма консумация на фруктоза, нивата на триглицеридите в кръвта се покачват с над 30%. Това повишава опасността от развиването на инсулинова резистентност, сърдечно­съдови проблеми и диабет.

Друго изледване направено върху две групи плъхове също доказва вредата от голямото количество фруктоза. На едната група ежедневно били давани големи количества глюкоза, а на другата – същото количество фруктоза. В края на изследването, групата която била хранена с глюкоза не показала отклонения, но резултатите на другата група били потресаващи. Плъховете хранени с фруктоза развили анемия, висок холестерол и сърдечна хипертрофия, а черният им дроб изглеждал като черен дроб на алкохолик. Последното се обяснява с факта, че преработката на големи количества фруктоза натоварва черния дроб така, както го натоварва метаболизирането на големи количества алкохол. Представете си тогава какво причинявате на черния си дроб комбинирайки алкохол с безалкохолна или енергийна напитка, подсладена с глюкозо­фруктозен сироп.

Фруктозата и другите захари повишават сърдечния риск и още по един начин – увеличават слепването на тромбоцитите, което е предпоставка за тромбемболия. Фруктозата в това отношение е много по-­опасна от която и да е захар.

Големите количества фруктоза пречат на усвояването на медта, който е основен минерал необходим при производството на хемоглобин. Може да се развие меден дефицит, което да доведе до анемия. Медта също е съществена част от антиоксидантния ензим супероксид дисмутаза (СОД), който се бори със свободните радикали. При недостиг на мед се увеличава риска от рак и се ускоряват процесите на стареене на организма.

Така че когато следващия път посегнете към рафта с кока-кола, пъро помислете какво може да ви струва – и в буквален, и в преносен смисъл.