Енергийното дружество оправдава новия ценови шок с ниските температури

Средната сметка за ток в Североизточна България е скочила с 25% спрямо миналата година, достигайки 72 евро (около 141 лева), съобщиха от електроразпределителното дружество ЕНЕРГО-ПРО. Данните за февруари 2026 година разкриват тревожна диспропорция – докато потреблението на електроенергия се е увеличило с 11%, крайната сума за плащане е нараснала изпреварващо, което компанията отдава на климатичните условия.

Математиката не излиза

Анализът на изнесените данни повдига въпроси. Дружеството отчита средно потребление от 536 кВтч за февруари 2026 г., което е ръст от 11,08% спрямо януари (482 кВтч). В същото време обаче, финансовото изражение на този ръст е значително по-високо. Сравнението с февруари 2025 година показва 25% увеличение на сумата във фактурите.

Това разминаване между ръста на физическото потребление и скока в цената често е сигнал за промяна в профила на потребление – повече използвана енергия в "скъпата" дневна тарифа или други скрити компоненти на ценообразуването, които не се споменават в официалното съобщение.

Психология на валутата

Впечатление прави и комуникационната стратегия на дружеството, което съобщава задълженията директно в евро. Посочената "средна сметка" от 72.00 евро звучи психологически по-приемливо от реалната тежест в лева, която доближава 141 лв. За сравнение, през февруари 2025 г. средната сметка е била 57.50 евро (около 112 лв.). Този "валутен преход" в комуникацията идва на фона на продължаващите дебати за влиянието на еврозоната върху инфлацията у нас.

Оправданието "Студ"

"Факторите, характерни за зимния сезон – ниски температури и повишено използване на отоплителни уреди, обективно оказват влияние," се казва в позицията на ЕНЕРГО-ПРО. От компанията твърдят, че тенденцията за високо потребление се запазва и през първите дни на февруари.

Въпреки уверенията за прозрачност, потребителски организации в социалните мрежи вече сигнализират за аномалии в сметките, които трудно се обясняват само с термометъра навън. Практиката показва, че подобни разминавания често се дължат и на удължени периоди на отчитане (над 30 дни) или натрупване на прогнозни дялове, които изкривяват крайната сума.