Екобомба: Баржа с 1133 тона амониев нитрат потъна край Свищов след месец бездействие
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0

Водните проби вече отчитат повишени нива на амоний, докато властите успокояват, че корабоплаването върви нормално
Екологична заплаха от мащабни размери се развива в момента във водите на река Дунав, само на метри от българския бряг. Баржата "Phoenix Jupiter", натоварена с 1133 тона азотни торове (амониев нитрат), потъна напълно край румънското пристанище Зимнич (срещу Свищов) днес. Докато официалните съобщения акцентират върху запазването на корабния трафик, данни от румънските власти, потвърдени и от местни медии, разкриват далеч по-тревожна картина – концентрацията на амоний във водата вече се покачва.
Според информация на "Libertatea" и "Antena 3", базирана на доклади от префектурата в Телеорман, пробите, взети на 12 януари, вече индикират превишаване на допустимите стойности на амоний. Това се случва на фона на уверенията на кмета на Зимнич Петре Първу, цитиран от БТА, че "трафикът и транспортът по Дунав не са засегнати".
Хроника на една предизвестена катастрофа
Инцидентът повдига сериозни въпроси за адекватността на речните власти и от двете страни на реката. Баржата не е потънала внезапно – тя е заседнала на плитчина още на 20 декември 2025 година. В продължение на 24 дни плавателният съд, собственост на румънската компания "Mondotransalex SRL", е бил оставен на произвола на съдбата с пълен товар от опасни химикали на борда.
Вместо товарът да бъде аварийно прехвърлен още по празниците, той е оставен да престои, докато корпусът поддаде. Миналата седмица екипажът е сигнализирал, че баржата се пълни с вода, но реални действия за спасяването ѝ не са предприети навреме. Едва сега властите са се "свързали" със собственика с искане да "почисти района" – задача, която при напълно разтворен във водата химикал е практически невъзможна.
Невидимата отрова
За разлика от нефтения разлив, който е видим и може да бъде ограничено с плаващи бариери, амониевият нитрат е силно разтворим във вода. Потъването на такова огромно количество тор създава локална зона на висока токсичност, която течението носи директно надолу към българските градове – Русе, Тутракан и Силистра.
Повишените нива на амоний и нитрати предизвикват остра токсичност за рибите и водните организми, а в дългосрочен план водят до еутрофикация – бурен цъфтеж на водорасли, който изсмуква кислорода от водата и превръща реката в мъртва зона.
Към момента липсва официална реакция от българското Министерство на околната среда и водите (МОСВ) за това какви мерки се вземат за мониторинг на водите при Свищов и Русе, въпреки че замърсителят е на прага ни.





















