Трябва обаче да се поддържа баланс между ръста на заплащането и производителността на труда, обясни експертът

Ръстът на работните заплати ще се ускори след като България се присъедини към еврозоната през 2026 година, показва анализ на специалисти. Това е основният и статистически най-значим ефект, който се очаква от приемането на единната европейска валута, стига да се съди по опита на другите страни, които вече използват евро.

Прогнозата беше споделена от проф. д-р Виктор Йоцов от Института за икономически изследвания към Българската академия на науките по време на дискусия, според информация, предоставена от БТА.

Експертът обаче предупреди, че има важно условие, за да не се обезценят тези увеличения – трябва да се поддържа баланс между ръста на заплащането и производителността на труда.

"Ако изоставането на производителността не се навакса, това може да доведе до първоначална инфлация, подкопаваща реалния ръст на работните заплати", подчерта проф. Йоцов.

В своя анализ икономистът е изследвал пазара на труда в 11 държави от Централна и Източна Европа, от които 6 вече са част от еврозоната. Интересното в резултатите е, че много от положителните тенденции след 2000 година – като повишаване на заетостта, намаляване на безработицата, по-високите заплати и подобрената производителност – не се дължат толкова на приемането на еврото, колкото на самата интеграция в Европейския съюз.

Не валутата, а реформите са двигател на прогреса

Проф. Йоцов е категоричен, че не просто смяната на валутата, а структурните реформи, инвестициите в човешки капитал и достъпът до единния пазар на ЕС са истинските двигатели на икономическото сближаване между страните.

Дискусията, в която участва икономистът, е част от кръгла маса за представяне на резултатите от първия етап на научноизследователския проект "Адаптиране на пазара на труда в условията на членство в еврозоната: социално-икономическа динамика, технологична модернизация, демографски промени и образователно преструктуриране". Проектът е финансиран от Фонд "Научни изследвания" към Министерството на образованието и науката, като водеща организация е Софийският университет "Св. Климент Охридски" в партньорство с ИИИ при БАН и Университета в Рединг във Великобритания.

По време на събитието бяха представени доклад за развитието на трудовия пазар в България за периода 2003–2024 година и модели, прогнозиращи бъдещето му развитие.

Тревожни тенденции на пазара на труда

Според доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева от СУ "Св. Климент Охридски" на българския пазар на труда се очертават няколко тревожни тенденции – ще продължи спадът на работната сила и заетостта, ще нараства делът на заетите с висше образование въпреки наличието на излишък от такива специалисти.

Същевременно ще се задълбочава недостигът на работна сила със средно образование, който няма да бъде преодолян без сериозни промени в трудовата мобилност и миграционните процеси. Очаква се също намаляващо търсене на работници с основно и по-ниско образование, което потенциално ще изостри социалните и икономически проблеми.

Доц. Симеонова-Ганева отбеляза, че очакваният дефицит на работна сила и увеличаващото се заплащане вероятно ще стимулират бизнеса да инвестира повече в автоматизация, дигитализация и нови технологии като начин за компенсиране на недостига на кадри.

Относно въвеждането на еврото в България, експертът посочи, че се очакват редица положителни ефекти – по-нисък валутен риск, подобрен достъп до финансиране, по-изгодни лихвени проценти и по-лесна интеграция с европейските пазари.

Като част от проекта в сградата на Института за икономически изследвания при БАН е създаден Съвместен изследователски център в областта на иновативните политики на пазара на труда в България.