Двойно чудо: Найара - бебето, което продължи живота си с чуждо сърце!

1
Двете бебета са с несъвместими кръвни групи, а спрялото сърце на донора започва отново да тупти, за да спаси Найара
Двете бебета са с несъвместими кръвни групи, а спрялото сърце на донора започва отново да тупти, за да спаси Найара Видео: bTV

Двете бебета са с несъвместими кръвни групи, а спрялото сърце на донора започва отново да тупти, за да спаси Найара

Новината за 2-месечната Найара, която получи ново сърце, обиколи света. Защото друго бебе я спаси. Операцията е първа по рода си и я наричат "двойно чудо": двете бебета са с несъвместими кръвни групи, а спрялото сърце на донора започва отново да тупти, за да спаси Найара.

Тя е талисманът на болница "Грегорио Мараньон" в Мадрид. Възстановява се след трансплантацията и по всичко личи, че ще остане в сърцата на целия медицински екип, участвал в реализацията на "двойното чудо". Начело на екипа е д-р Хуан Мигел Хил Хаурена, разказва bTV.

- Здравейте, д-р Хаурена, благодаря Ви, че отделяте време за нас. Всички международни медии описват сърдечната трансплантация, която извършихте, като "двойно чудо". Защо?

- Ние често говорим за магия и за чудо, когато спасяваме невръстен пациент. Причината трансплантацията на Найара да бъде уникална е, че за първи път в Испания имахме донор със спряла сърдечна дейност и дете реципиент с различна кръвна група от тази на донора. Дори не подозирахме, че това е единственият подобен случай в целия свят до момента, в който Националната асоциация по трансплантации не потвърди това. Затова казваме, че е двойно чудо.

Найара е диагностицирана с вродена сърдечна аномалия още преди да се роди. Родителите ѝ били информирани, че тя ще оцелее единствено, ако има ново сърце. Бебето се ражда преждевременно и тежи само 1900 грама.

- Колегите от Неонатологията положиха неимоверни усилия, бебето да порасне на тегло и да стигне поне 3 килограма. Чак тогава ние можехме да мислим за сърдечна трансплантация. Говорихме с родителите, че ще включим бебето в листата на чакащите, макар да знаехме, че шансът да получим толкова малко сърце, което да бъде съвместимо с малкия пациент, беше много, много малък.

- Тоест сърдечната трансплантация е била единственият шанс за нея да оцелее, така ли?

- Да, категорично. Тя беше в критично състояние. Заради увреденото сърце, започнаха да отказват и другите ѝ органи. Само 24 часа преди трансплантацията, трябваше да интубираме Найара. По наша преценка, оставаха до 1-2 седмици живот, ако не се беше появило сърце, така че сме късметлии.

Така, докато Найара се бори за живота си, едно друго бебе в друга болница губи своята битка.

- Мисля си за родителите на донора. Загубили са бебето си, но са решили да дадат втори шанс за живот на друго бебе. Това е толкова благородно!

- Да, знаете ли, имаме двама герои, когато говорим за тази трансплантация. Малкият реципиент на сърцето, от една страна, но преди всичко – донорът и неговите близки. Това е огромно великодушие. Да загубиш своето дете и в цялата си мъка да дадеш шанс на други хора да живеят. Така че ние лекарите сме някъде между тези двама герои. Ние сме просто връзката, която прави нещата да се случат. Но истинските герои са реципиентът и донорът.

Когато д-р Хаурена разбира, че е намерен донор за Найара, той лично отлита с хеликоптер до болницата, откъдето да вземат сърцето. Тук е първото "чудо" в тази история.

- Зная, че има нещо много специално в този случай – трябвало е да върнете към живота вече спрялото сърце на донора. Това вярно ли е?

- Да, така е. По принцип, когато сърдечният хирург пътува до болницата, където се намира донорът, той се надява да види биещо сърце. В този случай се проверява дали сърцето е годно за трансплантация и ако това е така, се слага в кутия с лед и екип го транспортира до болницата на реципиента. Но в конкретния случай, сърцето на малкия донор беше спряло да бие в продължение на няколко минути. Първото нещо, което трябваше да направим, е спешно да възстановим помпената му функция. Иначе нямаше да бъде годно за трансплантация. Успяхме да го съживим, като свързахме сърцето с машина за изкуствено кръвообръщение. Чак тогава започнахме да действаме по протокола.

След като спасяват сърцето на донора, лекарите го експлантират и отпътуват обратно за Мадрид, където Найара чака своето "спасение". Предстои дълга нощ.

- Какви емоции нахлуха във Вас по време на трансплантацията? Мина ли ви през ума мисълта, че може и да не успеете?

- О, да, през цялото време. От самото начало си задавах въпроса – Ами ако не се получи? Но при мисълта, че има дори и минимален шанс Найара да живее, си казахме - нека рискуваме! Имаше два момента, когато наистина мислехме, че сме на ръба – първо, дали щяхме да успеем да върнем към живота спрялото сърце, и второ – дали то щеше да забие в гръдния кош на Найара. Това всъщност беше вторият "вълшебен" момент. Беше 5-6 ч. сутринта, след много часове над операционната маса. Бяхме изтощени, но най-вече щастливи.

- Кои бяха първите думи, които казахте на родителите на Найара след трансплантацията?

- Казах им това, което трябваше да знаят – направихме трансплантацията и всичко е наред на този етап. Няколко дни по-късно, когато новината за тази операция се разпространи светкавично в целия свят, те бяха наистина шокирани и развълнувани, че детето им се превърна в толкова голям герой.

- В какво състояние е тя сега?

- Чувства се добре, тя е едно прекрасно момиче. Остана известно време в интензивното отделение, докато се възстанови след операцията. После три седмици остана в стационара, за да я наблюдаваме. Готова е да се прибере у дома!

Какво ѝ пожелавате?

- О, най-доброто! Това желая на всички наши малки пациенти. Най-доброто ѝ желая, тя е толкова известна сега! Наистина сме щастливи, че имахме възможността да направим тази уникална операция, която ще постави началото на една нова стратегия за спасяване на деца, които имат нужда от ново сърце. Целта ни е да можем да предоставим сърце на всяко едно дете в листата на чакащите, както и да съкратим до минимум времето на чакане.

- Кое Ви направи щастлив в тази история? Коя е вашата награда като лекар?

- Много съм щастлив за детето! И безкрайно щастлив, че моите колеги от болница "Грегорио Мараньон" показаха уменията си пред целия свят. Това е повече от достатъчно за мен.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Страдам по теб...
- Ама, аз още никъде не съм тръгнал!
- Ами хайде тръгвай, де! Пречиш ми да страдам!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари