Северен централен регион остава с най-кратък живот в целия Европейски съюз

България продължава да води черната статистика в Европейския съюз по смъртност от сърдечносъдови заболявания с 923 фатални случая на 100 000 души, сочат официалните данни на Евростат за 2023 година. Успоредно с тези тревожни цифри, българските региони, сред които Северозападен и Северен централен, бележат абсолютното дъно по очаквана продължителност на живота в цяла Европа за 2024 година.

Драстична пропаст с останалата част от Европа

Сърдечносъдовите заболявания, включващи високо кръвно налягане, исхемична болест на сърцето и проблеми с вените и артериите, остават убиец номер едно у нас. Смъртността в България от 923 на 100 000 души надвишава близо три пъти средноевропейското ниво, което е фиксирано на 313 случая.

Румъния заема втората позиция в тази негативна класация със 787 починали на 100 000, следвана от Латвия със 726 смъртни случая. За сравнение, страните от Западна Европа поддържат в пъти по-ниски стойности. Франция отчита едва 163 смъртни случая на 100 000 души от болно сърце, Испания регистрира 200, а Дания – 208. Според статистиката, над 32% от всички 4.84 милиона смъртни случая в Европейския съюз през 2023 година се дължат именно на болести на кръвообращението.

Северен централен регион на дъното по живот

Докато очакваната продължителност на живота в Европейския съюз за 2024 година бележи общо възстановяване до 81.5 години след кризата с коронавируса, Северна България остава тежко изостанала. От петте региона в целия съюз с най-ниска продължителност на живота, три са на родна територия.

Абсолютен антирекорд държи Северозападна България с едва 73.9 години средна продължителност. Веднага след френския остров в Индийския океан Майот (74.5 години), се нарежда нашият Северен централен регион (обхващащ областите Русе, Велико Търново, Разград, Габрово и Силистра) със 74.9 години очакван живот.

На противоположния полюс са регионите в Южна и Западна Европа. Испанската столица Мадрид води класацията с 85.7 години, плътно следвана от италианските Тренто и Болцано, както и шведската столица Стокхолм с по 85.0 години.

Рискови фактори и здравен парадокс

Демографските и здравни анализатори отчитат сериозен парадокс в родната здравна система. България разполага с най-високия брой болнични легла на глава от населението в целия Европейски съюз, но превенцията, профилактиката и извънболничната помощ са трагично неразвити.

Статистиката системно показва, че българското население заема челните места по вредни навици като тютюнопушене, системна употреба на алкохол и застоял начин на живот. Проблемът се задълбочава още в ранна възраст, като българските деца също са водещи в Европа по пушене и наднормено тегло, което създава предпоставки за тежките сърдечносъдови усложнения в активна възраст.