Възрастните хора над 65 години вече съставляват 24 процента от населението

Парадокс бележи демографската картина у нас – продължителността на живота се увеличава, но делът на младите хора намалява с всяка изминала година. Към днешна дата населението на страната се е стопило до 6,43 милиона души, сочат официалните данни на "Национален статистически институт" и "Център за анализи в здравеопазването".

Демографски срив за половин век

През 1970 година, когато започва да се води официална статистика, лицата от 0 до 17-годишна възраст са представлявали 27,5 процента от населението на България. В онзи период възрастните хора над 65-годишна възраст са били едва 9 процента. За по-малко от три десетилетия картината се променя осезаемо. През 1995 година делът на младежите намалява до 22 процента, а този на възрастните нараства до 15,2 процента.

На прага на новото хилядолетие, през 2000 година, процентът на младите хора спада до 19 процента, докато хората в пенсионна възраст скачат до 16,4 процента. Според статистиката, разпространена от агенция БГНЕС, тенденцията се задълбочава рязко 20 години по-късно. През 2020 година децата и младежите съставляват 17,2 процента, а делът на лицата над 65 години скача до 21,8 процента.

Последните отчетени данни за 2024 година заковават дела на младите на 17,1 процента срещу цели 24 процента възрастно население, което се равнява на над 1 544 000 души.

Жените надживяват мъжете със седем години

Въпреки застаряващата нация, отчетите на държавата показват ръст в средната продължителност на живота. Спрямо 2014 година мъжете у нас живеят средно с 0,7 години повече, като достигат 71,9 години. При жените увеличението е с една пълна година, достигайки до 79,3 години.

Населението се топи с 8000 души годишно

На фона на по-дългия живот, общият демографски баланс остава отрицателен. Само за една година населението на страната е намаляло с над 8100 души. Отрицателният естествен прираст не може да бъде компенсиран напълно дори от засилената външна миграция. Статистиката отчита, че през последната година над 52 000 души са променили местоживеенето си от чужбина към България, като повече от половината от тях са граждани на държави извън Европейския съюз.