Защо съседните държави отказват да заменят националните си валути с еврото?

Приемането на еврото може да доведе България до пета национална катастрофа, предупреди доц. Георги Димов в предаването "Делници" по Евроком. Според историка финансовият суверенитет е последният остатък от българската независимост.

Битка за запазване на българския лев

Доц. Георги Димов, историк и представител на политическа формация "Народна сила", обясни защо се е включил в протеста срещу евентуалното приемане на еврото. По думите му, това не е партиен въпрос, а кауза, която обединява всички загрижени за националния суверенитет.

"Първо трябва да подчертая, че и аз, и господин Костадинов, който е до мен, ние подкрепяме каузи. И запазването на българския лев... Много не знаеш, че подкрепите и 'Възраждане'. Не точно 'Възраждане'. Ние работим в определени каузи. С Костадинов се познаваме като историци," уточни Димов.

Историкът подчерта, че на протеста са присъствали хора от различни обществени слоеве, обединени от една обща цел: "Всички хора, които се събраха в този почивен ден, в събота, имаше между другото инвалиди, хора дошли на студа, които имаха истинско желание да подкрепят последния остатък от нашия суверенитет – финансовия суверенитет. Защото каузата за българския лев, тя е много важна. И ако ние я загубим, ние ще станем напълно подчинена държава. И това го заявявам с пълна увереност."

Еврото – политически инструмент

В интервюто доц. Димов развива тезата си, че приемането на еврото крие множество рискове за България, които не се обсъждат публично. Според него, най-големият проблем е, че всеки бюджет ще трябва да бъде съгласуван с европейските институции.

"Имаме много примери. Така например, най-големият проблем за мен е, че всеки един бюджет ще бъде съгласуван с Франкфурт и с Брюксел. Т.е. съгласуване е ефемизъм, по-скоро определен," обяснява историкът.

Той разглежда въпроса за еврото в по-широк геополитически контекст. Според Димов в световен мащаб се води битка между консервативната и неолибералната линия:

"В света в момента се случват големи геополитически размествания, процеси. И най-интересният процес, който се наблюдава, е, че има една битка между консервативната и либералната линия. И тя не може даже да се нарече либерална. Тя е неолиберална линия. Но тази консервативна линия днес включва Щатите, Руската федерация, Китай, а либералното, неолибералното адресно се регистрира в Брюксел и в Лондонското сити."

Доц. Димов цитира авторитетни икономисти като Стив Ханкиев и Джоузеф Стиглиц, които твърдят, че еврото е политически експеримент. "За мен, всъщност, еврото донякъде не е политически експеримент, а той е политически инструмент," допълва историкът.

Рискове за националната сигурност

Особено притеснително според доц. Димов е, че приемането на еврото може да бъде използвано за въвличане на България в конфликти, за които тя не е подготвена:

"Аз мисля, че ако нашите пари и нашия резерв отидат във Франкфурт, ние също се заявим в тази коалиция и това украинско НАТО, и това ще бъде катастрофално за България," посочва Димов, коментирайки възможно участие в новоформиращи се военно-политически съюзи.

Историкът прави паралел с минали грешки в българската външна политика: "Ако помните, ние сме говорили с вас, тук като историк ще отбележа, говорили сме с вас за националните катастрофи. Отбелязваме четири национални катастрофи, взимайки предвид и Студената война. Запътили сме се с пълна сила към пета национална катастрофа, според мен."

Уроците от другите страни

Доц. Димов посочва примери с други държави, които са преминали към еврото или са решили да запазят националните си валути:

"Много от държавите, които имат сходна с нас геополитическа съдба, давам пример с Румъния, с Полша, това са държави, които са лимитрофни, които на времето бяха част от съветския блок. Те не искат да приемат по никакъв начин днес еврото. И ние не питаме защо те не искат да го приемат," подчертава историкът.

Той споделя личния си опит с последиците от икономическата криза в Гърция: "Аз самият бях свидетел, в 2011-2012 година бях в Атина, преподавах, видях последствията от кризата след 2010 година в Гърция."

Историкът посочва и примера с Хърватска, където след приемането на еврото "цените на услугите скочиха с 50%. Вие не наблюдавате тези процеси срещу веригите, срещу високите цени в Хърватска. Да, отново има протести. Защото цените там са много по-високи. И това днес не е свързано с еврозоната. Имаше ли ги преди това? Не, нямаше."

Призив за референдум и информирано решение

Доц. Георги Димов настоява, че решение от такъв мащаб трябва да бъде взето само след широк обществен дебат и чрез референдум:

"И този дебат има много просто юридическа форма. Нарича се референдум. Един такъв прозрачен референдум, с допитване до хората, може би ще бъде първата стъпка към разрешаването на този голям проблем," предлага той.

Историкът критикува липсата на достатъчна информация за негативните страни от приемането на еврото: "Има кампания за ползите от еврото. Защо никой не говори за негативите, които могат да ни се стоварят на главата?"

Според доц. Димов, от съществено значение е да се направят задълбочени анализи: "Трябва да се направи един анализ и да се поканят хора, пак казвам големи имена, които са създали някои от тези механизми, именно като Ханки, като Стиглиц, да обяснят това нещо. Може и Драги да се потърси. Но никой не обяснява на обществото."

Валутният борд като гарант за стабилност

Доц. Димов подчертава, че валутният борд в момента предпазва българската икономика от сериозни сътресения:

"Валутният борд предпазва от срив на валутата. Хонг-Конг беше такъв пример. Там имаше големи вълнения и размирици, но предвид валутният борд, хонг-конгският долар тогава оцелява."

Историкът е категоричен: "В момента трябва да се противопоставим на онази тънка клика, командвана от дълбоката държава от Брюксел, която вие много добре знаете и се сещате за кои говоря, всички я познават много добре, които се опитват просто да откраднат една голяма сума пари, да изпълнят заповедите на своите господари за подкрепата на Брюкселска пирамида в западна Европа."

В заключение доц. Димов заявява: "Ако веднъж приемем еврото, ние не можем да се откажем от него. Това е нашия финансов суверенитет, той не е договорен, и такъв няма как да съществува."