Освещаването на скалната обител и специално изрисуваната икона на Исус Христос ще се състои на Лазаровден

Над 20 доброволци от Русе, които имат вили в село Красен, са възродили скална обител на монах-лечител от 13 век в Поломието. Те са дали нов живот на мястото и пътя до него буквално от нулата, като в събота, на Лазаровден, ще бъде направено освещаване от свещеник от Русенска митрополия както на скалната обител, така и на специално изрисуваната икона на Исус Христос.

За идеята и нейната реализация пред Русе Медиа разказват доброволците Боряна Данаилова, Таня Ангелова и Денислав Денчев, които са показали пътя до обителта.

Всичко е започнало с решението им да направят пейки, където хората да могат да седнат и да се наслаждават на реката. Усещането и енергията на мястото, където навремето се събирали младите хора, ги вдъхновили да възстановят и моста, от който била останала само част от конструкцията.

"Усещаме енергията много силна, знаем, че през 13 век са живели тук монаси-исихасти, по този повод е написан и романът 'Сърце' на Виктория Бешлийска", споделя Боряна Данаилова.

Оформянето на пътя до скалната обител е станало с разрешението на кметството в Красен и дирекцията на Природен парк „Русенски Лом".

"Мястото беше непроходимо, неподдържано и нямаше достъп до пещерата. Беше извършена санитарна сеч, като няма засегнато нито едно голямо дърво, почистихме, направихме пътеката към пещерата, направихме стъпала, подход, парапети, да бъде безопасно достъпна", обяснява Денислав Денчев.

Исторически и природни ценности

По пътеката има различни табели и послания, свързани с флората и фауната в Поломието и с призиви за опазването на природата. Най-трудната част са били стъпалата – около 60, които са направени без никакъв бетон, така че да не се нарушава природата.

Тази скала е най-високата точка в Поломието, а отдалеч по нея могат да се забележат 15-ина кръста. Навремето е имало и светилище в близост до обителта на монаха, но при събаряне на скалата то е било разрушено. Според поверието, в близост до пещерата, където монахът е лекувал, има и скална ниша, където е спял.

Самата пещера е изчистена от прах и пепел от доброволците, които са се натъкнали на интересни неща – дупки, чието предназначение не е ясно, и две изображения на лица, които е показала Таня Ангелова – едното в профил, другото в анфас.

Икона с особена история

Необичайните моменти не свършват дотук. Още в самото начало доброволците решават да сложат икона на Исус Христос в скалната обител. По това време те срещат двама туристи, дошли да се разходят в района.

"Бяха възхитени от мястото, споделих им за иконата и единият, който се оказа пенсиониран български дипломат, каза, че той ще я нарисува. Решихме да използваме стара дървена врата на 200 години, която ни беше подарена, и той да нарисува иконата върху нея. Когато качихме вратата, за да видим дали ще влезе в нишата, размерът ѝ съвпадна идеално с мястото", разказва Боряна Данаилова и подчертава, че няма случайни неща.

Отделно край реката доброволците са направили кът за барбекю, беседка и пейки с позитивни послания. Те имат още идеи за развитие на това историческо и културно наследство.