Образът на Света Богородица Умиление се присъедини към иконата на Исус Пантократор в монашеската ниша

На 15 август - големия християнски празник Успение Богородично, в скалната монашеска обител край село Красен беше осветена и поставена нова икона с образа на Света Богородица Умиление. С това духовното място, изградено и поддържано от доброволци, продължава да се развива като притегателна точка за вярващи и туристи от региона.

Новата икона е дело на художника Васил Василев, който е използвал дървена рамка от круша, темперни бои и специална древна техника за запечатване на изображението. За създаването на автентичност и защита от атмосферните условия, авторът е използвал разтопен восък и лъжица – метод, взаимстван от старите иконописни традиции, информира Русе Медиа.

Поставянето на втората икона идва след големия интерес към първата – на Исус Пантократор, осветена на Лазаровден по-рано тази година. Тогава много хора започнаха да посещават скалната ниша, привлечени от разказите за „чудеса“ и силната енергия на мястото.

През изминалите месеци доброволци са инвестирали време, труд и лични средства в облагородяването на района около обителта. Възстановен е стар кладенец по пътя към въжения мост, който отвежда до скалата. Изградена е и символична дървена порта, водеща към местността Мечата дупка. Според инициатора на проекта Боряна Данаилова, облагородяването на този маршрут временно е замразено, но не и забравено.

Поставянето на иконата на Света Богородица е част от първоначалната идея, но според разказите мястото, природата и духовната енергия са повлияли на творческия процес. Поради това Василев решава първо да създаде иконата на Исус Пантократор, която според него е по-подходяща за „по-мъжкото, по-сурово място“ в скалата.

Сега, близо пет месеца по-късно, художникът се завръща към оригиналния план. За около две седмици той създава иконата на Божията майка – дело, което привлича вниманието на местните жители и поклонници от региона.

Проектът в Красен не приключва с поставянето на втората икона. Следващата стъпка, подкрепена от дарения и местната общност, е възстановяването на стар коларски път, преминаващ покрай река Русенски Лом и водещ до светилище с двоен жертвеник шарапташи.

Финалната идея за скалната обител е поставянето на още една, последна икона – тази на свети Йоаким, първият български светец. Така мястото постепенно придобива завършен вид като своеобразен духовен и енергиен център на Русенския регион.