Потребители търсят съвети от изкуствен интелект за неплащане на кредити

Средният размер на просроченото потребителско задължение в България нараства с 28% и достига 900 евро при инфлация от около 12% за същия период, показват данните от практиката на компанията за управление на вземания "Мост Финанс Мениджмънт", цитирани от Money.bg. Паралелно с финансовите затруднения тази есен се отчита и промяна в поведението на нередовните платци у нас, които все по-активно търсят технологични вратички за избягване на принудителното събиране чрез консултации с изкуствен интелект и прехвърляне на наличните си суми към дигитални финансови платформи.

Илюзията на дигиталното укриване и реалната тежест на дълга

Макар средната стойност на просрочията да достига 900 евро, детайлната картина в портфейла на компанията показва сериозно разслоение. Медианният размер на неплатените навреме борчове е 430 евро, като близо три четвърти от всички задължения (72,37%) не надхвърлят прага от 1000 евро. При почти половината от случаите (46,47%) дължимата сума е до 500 евро, а при една четвърт от длъжниците тя дори не минава 93 евро. На обратния полюс остава друга една четвърт от потребителите, чиито просрочия достигат или надхвърлят 970 евро, като средно на един човек се падат по 1,23 необслужвани кредита.

Въпреки че масовите суми изглеждат сравнително малки, тяхното реално изчистване се превръща в дългогодишна тежест. Средната продължителност на просрочията в анализирания портфейл достига 1693 дни, което се равнява на приблизително четири години и осем месеца. Опитът показва пряка връзка между размера на сумата и шанса тя да бъде събрана – докато при задълженията до 500 евро показателят за погасяване е 38,42%, при сумите между 500 и 1000 евро той се срива до 5,30%. При борчове от 1000 до 1500 евро успеваемостта пада до 3,00%, а във високия сегмент между 1500 и 3000 евро се движи едва между 2,36% и 2,67%.

"Зад статистиката стоят различни житейски ситуации, в които дори малко задължение може да се превърне в сериозно затруднение. Високите разходи за издръжка на домакинствата оставят все по-малко възможности за редовно погасяване. В практиката си виждаме хора, които намаляват месечните вноски или удължават срока на изплащане, за да покрият текущите си разходи. Това им дава временно облекчение, но задължението остава. Затова е важно погасителният план да бъде съобразен с реалните финансови възможности", коментира Лилия Димитрова, управляващ партньор в "Мост Финанс Мениджмънт".

Вместо предоговаряне обаче част от потребителите избират дигитални трикове. Все по-често длъжници използват инструменти с изкуствен интелект като безплатен юрист, за да генерират стратегии за оспорване или отлагане на плащанията. Друга масова практика е пренасочването на доходите към чуждестранни финтех приложения като Revolut с наивното убеждение, че там парите остават невидими за частните съдебни изпълнители. От бранша напомнят, че подобни маневри не осигуряват автоматична защита срещу законосъобразни действия по събиране и не водят до законно отпадане на реално дължими суми.

"В практиката си виждаме как хората търсят различни начини да избегнат плащането - от съвети, генерирани от изкуствен интелект, до прехвърляне на средства между финансови платформи. Важно е обаче да се прави разлика между опитите за избягване на задължението и действителната възможност то да отпадне. Когато дългът е законосъобразен и действително дължим, подобни действия не го заличават. По-разумният подход е човек да познава правата си и да потърси реалистичен начин за погасяване, съобразен с финансовите му възможности", допълва Лилия Димитрова.

География и демография на кредитното оцеляване

Териториалното разпределение на нередовните платци очертава ясна икономическа разделителна линия между регионите. Най-висока концентрация на длъжници се регистрира в Северозападна България, където област Враца оглавява класацията с 37,91 длъжници на 1000 жители. Плътно след нея се нареждат областите Монтана с 37,85 на 1000 души и Плевен с 34,29 на 1000 души. За сравнение, в икономически активните центрове около четирите най-големи града стойностите са над два пъти по-ниски – във Варна показателят е 17,49, в Бургас е 14,66, в Пловдив достига 14,64, а най-ниска е концентрацията в София (столица) с едва 11,87 длъжници на 1000 жители.

Демографският разрез показва, че типичният длъжник у нас е мъж на средна възраст. Мъжете формират 60,91% от всички лица с просрочия срещу 39,09% за жените. Най-голямата възрастова група сред задлъжнелите е поколението X (хората, родени между 1965 и 1980 година), което носи 43,08% от всички случаи. След тях се нареждат милениалите с дял от 27,27% и бейби бумърите с 20,29%, докато най-младите от поколението Z формират едва 7,22% от портфейла.

При дисциплината на изплащане обаче тенденцията се обръща в полза на жените и по-възрастните генерации.

"Когато погледнем погасяването, виждаме, че колкото по-възрастно е поколението, толкова по-висок е показателят. Най-висок е при тихото поколение - 25,90%. Следват бейби бумърите с 20,65% и поколението X с 15,35%. При милениалите показателят е 9,22%, а при поколението Z - 4,72%", коментира Лилия Димитрова.

По нейните думи тези проценти илюстрират дълбока поколенческа пропаст в отношението към финансовата отговорност.

"Зад тези числа стои огромна разлика в чувството за отговорност към поетите задължения между отделните поколения. По-възрастните хора се отнасят към дълга като към нещо, което трябва да бъде платено, и често поемат не само своите задължения, но и тези на децата си. Разлика има и между половете: при жените показателят за погасяване е 13,61%, а при мъжете - 11,41%", споделя Димитрова.

Сезонност на празничните заеми и есенните разплащания

Статистиката разкрива и точен календар на финансовите навици у нас. Най-активният ден за превеждане на суми по стари борчове е понеделник, когато постъпват 21,16% от всички плащания за седмицата. В останалите работни дни активността е почти равномерна – във вторник се отчитат 20,00%, в петък 19,54%, в сряда 19,28% и в четвъртък 19,12%. През уикенда разплащанията практически спират, като в събота се събират едва 0,78% от сумите, а в неделя – символичните 0,13%.

В годишен план хората са най-склонни да чистят дълговете си след края на лятото. Октомври е месецът с най-висок дял на реално платените суми (9,74%), следван плътно от август (9,64%) и септември (9,16%), а най-слаба е събираемостта през май (7,29%). Така лятото и есента концентрират общо близо 54% от всички възстановени средства (съответно 27,09% и 26,88%), докато през зимата и пролетта постъпват по 23,03% и 23,00% от плащанията по стойност.

Обратната картина се наблюдава при трупането на нови задължения по стойност. Най-тежкият месец е декември с дял от 11,46% заради празничното потребление, следван от март (9,04%) и юни (8,52%), докато най-малко задължения по стойност се формират през септември (6,93%). Общо зимните месеци генерират най-голям обем от стойността на дълговете – 27,36%, следвани от лятото с 24,84%, пролетта с 24,70% и есента с 23,11%.