Деца с увреждания, израснали по приюти, са най-малките и едни от най-активните доброволци в акцията по разчистване на пострадалия от наводнение квартал Аспарухово, пише в. "Монитор".

Вече две седмици Варненският район е в центъра на вниманието след убийствения порой на 19 юни, взел човешки жертви и превърнал в ад улици и жилища, потапяйки ги в кал и мръсотия. Две седмици след трагедията в квартала все още продължават възстановителните работи ­ доброволците идват и си отиват, трактори и камиони изгребват тонове тиня, мият се улиците животът на хората бавно и постепенно навлиза в нормалния си ритъм.

Сред човешкия мравуняк на хилядите доброволци в Аспарухово съвсем незабелязано и тихо свършиха своята работа група ученици от СУПЦ „Анастасия д-р Железкова”, които бяха в първите редици на работещите по разчистването на улиците на бедстващия квартал. Това са младежи с физически недъзи и ментални отклонения, от социално слаби семейства и сираци, израснали в социални домове. Те бяха сред първите, които видяха хората от Аспарухово, останали без домове, които бяха настанени в техните общежития. Затова и първи пожелаха да отидат и да помогнат с каквото могат на бедстващите. Най-младите сред тях бяха наскоро навършилите пълнолетие Андреана Мартину и Ферхат Мергюл.

Андреана е родена в Петрич и е изоставена като бебе. Не познава родителите си. Тригодишна е изпратена в дом за деца с физически увреждания в Луковит. На 15 години идва във Варна и трета година учи за шивачка в СУПЦ. Междувременно записва и вечерно обучение в СОУ „Димчо Дебелянов” и тази година успешно завърши 10-и клас. Мечтата є е да завърши и да има собствен дом и семейство, да бъде самостоятелна в живота. Иска да се занимава с малки деца, като целта є е да стане детска учителка

Признава, че семейството й е липсвало през целия й живот, но винаги е намирала подкрепа и разбиране от своите ръководители и учители, които са замествали липсата на родителите.

„Аз съм такъв човек, че щом разбрах, че в Аспарухово е имало бедствие, веднага пожелах да съм доброволец. Трябва да се помага на хората в беда, така съм научена и не мога по друг начин. От малка обичам да помагам, независимо какво трябва да се прави. Нали затова сме хора, да си помагаме! Събрахме се голяма група от 15 ­-20 деца и директорът ни Пламен Петров ни проведе инструктаж. След това в квартала бяхме като хали с количките и лопатите”, разказва Андреана, която е била в групата доброволци на центъра през първите 5 дни след бедствието.

„Имаше много кал, вонята беше страшна, но ние не се плашим от работа. Хората от съседните блокове и къщи ни се радваха като на свои деца. Черпеха ни със сандвичи, мекици, вафли, бисквити и кола. Ние също бяхме доволни, че успяхме да им помогнем”, припомня си крехката Андреана дните като един от най-младите доброволци в Аспарухово.