Цифровият радар открива летящи обекти на голямо разстояние

Родно производство антидрон система беше демонстрирана на летището край Сливница като отговор на зачестилите инциденти с безпилотни летателни апарати близо до българската граница, съобщават от bTV. Повод за представянето на технологията е скорошният случай от 8 август 2026 година, когато дрон падна и се взриви на българска територия съвсем близо до Русе, без да причини човешки жертви и материални щети.

Засичане на всякакъв вид цели

Павел Петров, управител на фирма за разработка на антидрон системи, обяснява, че иновацията е изцяло българска, като изключение правят единствено вложените чипове. Според него оборудването вече се използва активно в две зони с реални бойни действия.

„Днес ще покажем засичане на дрон Mavic 4. Идеята за него е, че е горе-долу от среден клас. Често използван, където има различни вариации и различни модификации, а също така ще покажем активно и пасивно засичане на дрон“, посочва Петров.

Става дума за цифров триизмерен радар с постоянно излъчване, който открива морски, наземни и въздушни цели в обхват от над четири до 30 километра. Основната му задача е да покрива чувствителни зони или райони без радиопокритие, за да се избегнат изненади от малки и средни летателни апарати.

„На практика, не някакви пожелания и изчисления, сме засичали дронове, които са нано, микро, които даже не биха могли да изминат тези дистанции, до вече по-големи, както сега са доста популярни клас „Шахид“ и подобни дронове“, допълва експертът. На въпрос дали системата би могла да засече падналия край Русе дрон, той е категоричен, че апаратът със сигурност е щял да бъде забелязан и анализиран.

Проследяване в реално време

По време на демонстрацията е проследен полет на дрон, движещ се с около 40 километра в час на дистанция от 700 метра, където машината е абсолютно невидима за човешкото око.

Валери Мунчев, изпълнителен директор във фирма за радарни системи, уточнява, че устройството може да се комбинира с камери, сензори и акустични датчици.

„В целия периметър може да бъдат разпознавани много различни цели, като вече спрямо филтрацията операторът е длъжен да си направи за специфичен обект това, което го интересува“, заявява Мунчев.

Той допълва, че мобилната версия на системата осигурява 360-градусово наблюдение в радиус от около километър и половина около оператора. Според специалиста, когато един дрон е автономен и не комуникира с пилот, радарът остава единственото ефективно средство за засичането му.

„Тези системи в момента биха се използвали абсолютно навсякъде, както споменахме, и това, което предстои – „Евровизия“ в България, или подобни събития, големи мероприятия, граници, критични обекти“, обяснява той.

Нужда от постоянна модернизация

Президентът на Международната асоциация за противодействие на дронове Стайко Топалов определя въвеждането на подобни защити като изключително спешно, но предупреждава за нуждата от строг предварителен контрол и тестване на техниката.

„Искам да предупредя органите, че абсолютно всички системи, които закупят, ще търсим отговорност какво е закупено, как работи и дали изпълнява заданията и брошурите, които представлява“, категоричен е Топалов.

Експертът подчертава, че антидрон защитата е „жив организъм“, който изисква специален бюджет за надграждане на всеки три до шест месеца заради бързото развитие на автономните технологии и изкуствения интелект.

Междувременно от Министерството на отбраната съобщават, че Сухопътните войски вече разполагат с две американски антидрон системи, а в най-скоро време се очакват още две. Те могат не само да засичат обектите, но и да им въздействат, като ги приземяват принудително или ги връщат към първоначалната им точка, което позволява локализирането на оператора.