Пети блок заработва нормално след критични речни нива

Пети блок на атомната електроцентрала се връща към пълна мощност, след като безпрецедентно ниското ниво на река Дунав създаде риск за нормалната работа на съоръженията, по информация на bTV.

Ситуацията с водите на Дунав бавно се стабилизира, като нивото достига 20,70 метра — стойност около критичния праг за експлоатацията на централата. Министърът на енергетиката Ива Петрова посочва, че въпреки нестабилната обстановка, екипите на терен са успели да запазят максимално възможната мощност.

„Нивото на реката започна да се възстановява, но все още не е достигнало нормалните нива за това време на годината. Ситуацията продължава да бъде нестабилна“, отбелязва министър Петрова. Тя категорично подчертава, че България не е ограничавала износа на електроенергия, а добрата междусистемна свързаност е позволила да се окаже помощ на съседни държави като Румъния, която се принуди да намали ядрените си мощности.

Алтернативни варианти и потенциални диги

Министерството на енергетиката проучва дългосрочни технически решения, тъй като подобни тежки засушавания може да зачестят в бъдеще. До средата на септември се очакват първите варианти, сред които е изграждането на защитна дига около съоръженията на АЕЦ „Козлодуй“. Експертите обсъждат и алтернативното използване на вътрешни водохранилища при бъдещи критични ситуации.

„Това, което ние научихме като Министерство на енергетиката в тази ситуация, е, че е необходимо да работим много за засилване на регионалното сътрудничество“, добавя Петрова по повод съвместното управление на общите водни ресурси.

Реформи в мините и нов държавен холдинг

В края на август е направена ключова стъпка от заложената реформа в енергийния сектор със създаването на „Холдинг Марица-изток“, който обособява „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“. Текущите задължения на мините към Българския енергиен холдинг възлизат на над 260 милиона евро.

Целта на преструктурирането е оздравяване на компаниите и оптимизиране на разходите без масови съкращения на персонала и загуба на доходи за региона.

„Има много работа по отношение на чисто подобряване на ефективността и намаляване на разходната част, на необоснованата разходна част в това дружество“, заявява енергийният министър, позовавайки се на направени одити, разкриващи прекомерни харчове и раздути щатове. Предвиждат се мащабни инвестиции във фотоволтаични системи с батерии, използване на биомаса и рекултивация на минните терени.

Огромни задължения за природен газ

Относно договора с турската компания „Боташ“, който временно беше замразен, министър Петрова обяснява, че мярката не означава признание за неизгодност, а е възможност за предоговаряне и адаптиране спрямо новите пазарни условия. Задълженията по него са около 360 милиона евро.

Много по-сериозен проблем за енергийната система обаче остават натрупаните дългове на „Топлофикация София“. Столичното дружество дължи над 800 милиона евро директно на доставчика „Булгаргаз“, а общите му задължения в групата на Българския енергиен холдинг надхвърлят астрономическите 1,3 милиарда евро. Предстоят спешни срещи с ръководството на столичната топлофикация за гарантиране на качествено отопление през наближаващия зимен сезон, след като проверки вече са констатирали лошо състояние на мрежата.