Общественикът настоява за постоянен контрол от екоминистерството

В сряда вечерта, между 21:00 и 22:00 часа, централната част на Русе, квартал „Възраждане“ и районът около Дунав мост бяха погълнати от силна миризма на бакелит. Поредното есенно обгазяване на града предизвика вълна от граждански сигнали и остра реакция от общественика Иван Белчев срещу липсата на адекватен контрол от страна на отговорните институции.

Системен проблем без институционално решение

В своя позиция в социалните мрежи Белчев изразява категоричното недоволство на гражданите, които от години са принудени да търпят едно и също индустриално замърсяване на въздуха. Той е категоричен, че хората не си въобразяват проблема, въпреки че държавата редовно не констатира нарушения.

„И след толкова години вече няма как някой да очаква от русенци просто да приемат поредното съобщение на РИОСВ - Русе, че при проверката не е констатирано нищо“, заявява Белчев, подчертавайки, че източникът на миризмата на бакелит е публична тайна за всички в града.

Наложителен постоянен контрол

Общественикът критикува липсата на реални последствия за замърсителите и припомня, че решението на проблема съществува, но изисква воля. Според него предприятията трябва да завършат започнатите екологични инвестиции и стриктно да спазват условията на своите комплексни разрешителни.

„Защото комплексното разрешително не е лист хартия, който стои в някоя папка. То съдържа условия, които предприятието е длъжно да изпълнява. И когато тези условия се нарушават, държавата разполага със сериозни санкции и принудителни мерки“, отбелязва той.

Белчев настоява Министерството на околната среда и водите да се намеси с постоянен контрол и реални измервания, вместо с проверки в удобни часове, които обикновено завършват с протоколи без установени нарушения.

Край на търпението

„Русе не може всяка есен да се превръща в лаборатория за търпението на собствените си граждани, докато едни произвеждат, други проверяват, трети пишат протоколи, а хората затварят прозорците“, допълва Белчев.

В заключение той поставя ултимативно въпроса дали дадена производствена линия трябва да продължи да функционира изобщо, ако не може да работи без вечер един европейски град да мирише на бакелит.