Цените у нас растат най-бързо в еврозоната

Статистическата служба на Европейския съюз Евростат отчете в Брюксел, че България е държавата с най-висока годишна инфлация в еврозоната за месец май 2026 година. Данните показват, че потребителските цени у нас са скочили с 6,3 на сто спрямо същия период на предходната година. Страната ни, която се присъедини към валутния блок в началото на годината, изпреварва значително средните европейски равнища по темп на поскъпване, като основният натиск идва от сектора на услугите и енергийните доставки.

Разривът спрямо средните нива в Европа

Средната годишна инфлация в еврозоната през май 2026 година е достигнала 3,2 на сто, което представлява лек ръст в сравнение с отчетените 3,0 на сто през април, показват официалните данни на европейската статистика. За съпоставка, точно една година по-рано темпът на поскъпване във валутния съюз е бил значително по-нисък — едва 1,9 на сто.

В рамките на целия Европейски съюз годишната инфлация за май възлиза на 3,3 на сто, отбелязвайки минимално покачване спрямо априлските нива от 3,2 на сто. Преди една година този показател за целия съюз е бил 2,2 на сто.

Рекордьорите по поскъпване и стабилност

Според официалния доклад най-високи нива на годишна инфлация в целия Европейски съюз са регистрирани в Румъния, където индексът достига 9,7 на сто. Веднага след нея обаче се нарежда България с 6,3 на сто, следвана от Литва с 5,1 на сто. Тъй като северната ни съседка не е част от еврозоната, страната ни официално заема първото място по ръст на цените сред държавите, споделящи единната европейска валута.

На обратния полюс с най-ниски и стабилни показатели са Швеция с едва 1,1 на сто, както и Дания и Чехия с по 1,8 на сто. В сравнение с април 2026 година, годишната инфлация е спаднала в 11 държави членки, останала е без промяна в две и се е повишила в други 16, сред които е и България. Месечната инфлация у нас за май отбелязва повишение от 0,3 на сто, след като през април годишният показател бе 6,0 на сто.

Основните двигатели на ценовия натиск

Детайлният анализ на европейската служба показва кои икономически компоненти оказват най-осезаемо влияние върху джоба на потребителите. „Годишната инфлация е промяната в цените на потребителските стоки и услуги между текущия месец и същия месец на предходната година“, припомнят експертите в методологичните бележки към баланса.

В рамките на еврозоната най-сериозен положителен принос за високите стойности имат услугите, които добавят 1,51 процентни пункта към общата инфлация. На втора позиция се нареждат разходите за енергия с принос от 0,98 процентни пункта. Компонентът на хранителните стоки, алкохола и тютюневите изделия добавя още 0,36 процентни пункта, въпреки че отчита леко забавяне в сравнение с предходните месеци.