До средата на януари 2016 година трябва да бъде приета задължителната национална здравна карта.

Държавата обаче вече е готова със сметката – 6000 легла са в повече и няма да получат финансиране от касата. Половината от тях ще се преобразуват в легла за долекуване и рехабилитация, а останалите ще бъдат закрити. Според изчисленията на експертите в страната са необходими минимум 33 659 и максимум 45 584 легла. В момента лечебните заведения са 349 с 51 505 легла, пише Епицентър.бг.

Дали административното затваряне на отделения ще доведе до икономически ползи предстои да разберем, но у нас се плаща не на легло, а на преминал болен. Като се има предвид, че и сега никъде в страната базата не е запълнена дори на 70%, простото рязане на легла не води автоматично до спестени пари от здравни вноски. Но пък най-вероятно ще доведе до

по-малко безплатни операции и дълги листи на чакащи

за прием в болница. И все повече принудени да плащат от джоба си пациенти. Това важи най-вече за София, където всеки трети българин избира да се лекува. А точно в столицата ще е най-голямата сеч. Проектът на здравната карта предвижда София да разполага с максимум 6000 легла при наличност в момента над 10 000. Или финансиране от НЗОК ще получат 40% по-малко болнични легла. Най-голямо е орязването в хирургиите – при 3161 легла за операции в столичните болници в момента от догодина ще останат максимум 882.

С 383 ще се намалят леглата и в терапевтичните специалности. Става въпрос за кардиология, гастроентерология, ендокринология, нервни болести, химиотерапия и др. Спад със 100 легла ще има и в АГ клиниките, а със 172 – в реанимациите.  

За сметка на това се предвижда почти да се удвоят леглата в детските отделения – от 835 на 1469. Повече от двойно ще са и леглата за психично болните – от 440 на 980. Най-драстично ще бъде увеличението за

лечението в хосписи

отделения за продължително лекуване и палиативни грижи – от 207 легла с договори в момента се предвижда те да нараснат на 1158.
Според специалисти това разпределение на болнични услуги ще доведе единствено до повече  възможности за корупция и увеличаване на парите, плащани от хората „под масата“.

Например за прием за камъни в жлъчката лекарят е този, който ще прецени трябва ли пациентът веднага да бъде лекуван и опериран или да бъде пратен в допълнителния пакет. Същото важи и ако имаме оплаквания от гастрит, колит или язва. Тук възможностите на доктора са две – или да ни прати за диспансеризация, от която ще получи три пъти в годината по 13 лева, или да ни приеме по спешност и да си вземе парите от пътеката, която е 600 лева. Тъй като леглата вече ще са кът, преценката му за спешност може да се окаже твърде субективна, опасяват се от лекарския съюз и пациентските организации. А това

ще удари директно по джоба на болния

В областните карти не са посочени кои точно болници ще сключат договори за по-малко пациенти със здравната каса. Затова пък са определени тези, които гарантирано ще работят с НЗОК. Това ще са всички държавни, университетски, областни и ведомствени лечебни заведения. Това на практика означава, че единствено частните клиники ще се борят да обществените средства и само в тях ще бъдат рязани легла, финансирани от здравните ни вноски.