НЗОК няма да повиши финансирането на болниците заради недостиг в бюджета

За първи път от години през 2025 година клиничните пътеки, по които Здравната каса плаща на болниците, няма да поскъпнат. Причината е недостигът в бюджета на НЗОК за болнична помощ, който вече е заложен с 4,1 милиарда лева и не може да поеме увеличение на цените. Това става ясно от публикувания от Българския лекарски съюз проект на анекс към Националния рамков договор (2023-2025).

"Увеличение ще има в цените на медицинските дейности в извънболничната помощ с фокус върху детското здравеопазване, както и на цените на някои изследвания", посочват от Лекарския съюз, който ще решава дали да даде мандат за подписване на анекса на събор този уикенд, на 17 май.

Проблемът с финансирането на болниците идва след като НЗОК не успя да разплати през 2024 година и прехвърли за тази година 140 милиона лева от т.нар. надлимитна дейност. Тези средства вече са дължими на болниците след като Конституционният съд премахна лимитите през април миналата година. В допълнение, през първите три месеца на тази година е формирана нова надлимитна дейност за над 50 милиона лева, което създава предпоставки бюджетът да не стигне и през 2025 година.

Последствия от замразяването на цените

Липсата на увеличение на клиничните пътеки засяга най-тежко именно най-зле финансираните медицински дейности, сред които са педиатрията и други подценени специалности, където се наблюдава и отлив на лекари.

Опитът от предходни години показва, че когато цените на пътеките остават непроменени, болниците компенсират това чрез увеличаване на обема на дейността си – стремят се да хоспитализират повече пациенти, не винаги с необходимите медицински индикации. С отпадането на лимитите и при липсата на ефективен контрол, свръххоспитализацията става все по-лесна. През 2024 година, която беше първата без лимити, болниците отчетоха 2,3 милиона хоспитализации – с 200 000 над предварително планираното.

Неработещ механизъм за контрол

Опитът на правителството да контролира разходите остана неуспешен. Първоначално бе предложено със Закона за бюджета на НЗОК за 2025 година в средата на годината цените на клиничните пътеки да могат да бъдат намалявани при преразход. Лекарският съюз обаче остро възрази срещу това и парламентът се съобрази със съсловните искания.

Така в НРД се запазва досегашният механизъм за контрол на разходите, който вече се доказа като неработещ. Той предвижда, че ако към 30 септември се установи очакван преразход на средства за болнична помощ над 3% от предвидените, НЗОК и БЛС трябва да преминат към договаряне на коригирани цени. Лекарският съюз обаче може да блокира тези преговори, което вече се е случвало.

Доплащане от пациентите

Междувременно от Българската болнична асоциация се оплакаха, че разходите на болниците за издръжка растат при замразени цени на услугите и неразплатена от НЗОК дейност. Това поставя лечебните заведения в ситуация да трупат дефицити, които те компенсират чрез доплащане от пациентите.

От болничната асоциация настояват за отпадане на тавана на таксата за избор на екип в болниците, който сега не може да надвишава 900 лева. Те смятат, че всяка болница сама трябва да определя този размер. Здравните власти предстои да обсъдят това искане, но и сега пациентите са натоварени със значителни доплащания за избор на екип, медицински изделия и други услуги, които не са включени в цената на клиничната пътека.