Близо половината от здравната база остава празна

Броят на болничните легла в България, които се финансират от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), премина границата от 50 000, съобщават от вестник "Сега". Официалните данни на фонда към април 2026 година показват, че мащабното разрастване на медицинския капацитет е концентрирано почти изцяло в София. В същото време редица по-малки региони са изправени пред тежък дефицит на здравни грижи, а средната заетост на леглата в национален мащаб едва надхвърля половината от наличния капацитет.

Диспропорции между София и провинцията

Общият брой на леглата у нас, работещи по договор с касата, вече възлиза на 50 329, докато по същото време миналата година те са били под 50 000. Новите над 300 легла са разкрити почти изцяло в столичните болници, с което капацитетът в София достига 12 810 единици. В пълна противоположност е ситуацията в област Видин, където цялата здравна мрежа разполага с едва 284 легла. Тези данни потвърждават дълбоката неравнопоставеност в родното здравеопазване, където в малките населени места спешната помощ често е единствената достъпна медицинска услуга, а в някои областни градове намирането на детски лекар е сериозно предизвикателство.

Втората област по брой легла след столицата е Пловдив с 7 552, следвана от Бургас с 3 524 и Варна с 2 913. На другия полюс, освен Видин, остават Ямбол с 376 легла и Перник с 397. Докато големите центрове запазват нивата си, лек спад на леглата се отчита в Плевен (от 2 670 на 2 653), във Велико Търново (от 1 335 на 1 320) и в Кърджали (от 488 на 458).

Ниска използваемост на публичния ресурс

Въпреки постоянното увеличаване на капацитета, средната използваемост на болничните легла у нас остава около 50%, като се отчита минимален ръст спрямо април 2025 година – от 54,50% на 55,78%. Това на практика означава, че почти всяко второ легло, за което държавата отделя ресурс, остава празно. Картината обаче е силно фрагментирана в зависимост от типа на лечебното заведение. Специализираните болници за рехабилитация често поддържат натоварване между 80% и 90%, докато някои многопрофилни бази са почти пусти.

МБАЛ "Поморие" отчита едва 19,05% използваемост на легловата си база, а в болница "Кардиолайф" във Варна този показател пада до 14,71%. В София средното натоварване също е ниско – 56,32%, въпреки че водещи структури като "Софиямед" и "Св. Анна" държат високи нива на заетост от съответно 81,15% и 72,20%.

Пациентите от Разградско пътуват към Русе

Липсата на достатъчно медицински алтернативи принуждава хората от по-малките области масово да търсят помощ в съседни региони. В област Разград функционира само една многопрофилна болница за активно лечение, която запълва под 50% от капацитета си. Поради тази причина местните жители често се насочват към Русе, където използваемостта на болничната база надхвърля 60%. Подобен модел се наблюдава и в Перник, където заетостта на единствената МБАЛ е едва 42%, главно поради непосредствената близост до големите медицински комплекси в столицата.